Павел Дякон

Павел Дякон
италиански теолог
Портрет от ранносредновековен ръкопис
Портрет от ранносредновековен ръкопис
Роден
около 720 г.
Починал
около 799 г. (79 г.)
РелигияКатолическа църква
Философия
РегионЗападна философия
ИнтересиТеология
Научна дейност
ОбластИстория
Павел Дякон в Общомедия

Павел Дякон (на латински: Paulus Diaconus или Paul Warnefried, Warnfridus; * 720 г. във Фриули, Италия, † 799 г. в Монтекасино) е теолог, историк и поет.

Като син на Теодолинда и Варнефридс, той произхожда от благородна лангобардска фамилия, която заедно с крал Албоин дошла до Италия и имала добри отношения с двора на херцога на Фриули.

Получава отлично образование в двора на краля на лангобардите Ратчис (Ratchis) в Павия, между другото при Граматик Флавианус (Grammatiker Flavianus). Учи юридически науки, но скоро започва да учи теология.

Преди 774 г. той става монах в манастира Монтекасино в Херцогство Беневенто, където е много продуктивен.

През 782 г. той отива в двора на Карл Велики, за да освободи задържания си заради бунт брат Аречис. До 786 г. живее в двора на Карл Велики и става член на неговата Академия. През 787 г. той се връща отново в манастира Монтекасино.

Основно съчинение на Павел Дякон е Historia gentis Langobardorum, „История на лангобардите“. Това е недовършен 6 томов източник за историята на лангобардите от 568 г. до 744 г. За написването авторът използва устни предания, писмени източници и свидетелства на съвременници.

Павел Дякон дава интересни данни за прабългарите, особено за групата на Алцековите българи в Италия.

Павел Дякон умира на 13 април между 797 г. и 799 г.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Carmina
  • Commentarius in Donati artem
  • Epistulae
  • Excerpta ex libris Pompeii Festi de significatione verborum
  • Explanatio in regulam S. Benedicti
  • Fabulae
  • Historia Langobardorum
  • Historia Romana
  • Homiliae
  • Homiliarius de sanctis
  • Homiliarius de tempore
  • Libellus de ordine et gestis episcoporum Metensium
  • Passio S. Cypriani
  • S. Arnolfi episcopi vita et miracula
  • Voorbehoud: Vita S. Gregorii Magni, wordt toegeschreven aan Johannes Diaconus (+882).

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]