Павел Плеве | |
Руски военен и политик | |
![]() генерал П. Плеве | |
Роден | Па́вел Пле́ве
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Николаевско кавалерийско училище |
Работил | военен • политик |
Военна служба | |
Звание | Генерал-лейтенант |
Години | 1870 – 1878 |
Служил на | ![]() ![]() |
Род войски | пехотни войски |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Павел Ада̀мович Плѐве е руски офицер (достига чин генерал-лейтенант), служил и в българското военно министерство малко след Освобождението.[1]
Павел Плеве е роден на 30 май 1850 г. в Русия. Има аристократичен произход. Завършва Николаевското кавалерийско училище през 1870 г. Постъпва в Генералщабната академия, но прекъсва за да участва в Руско-турската война. По време на войната служи в щаба на XIII-ти армейски корпус, а след нейния край е в командването на окупационните войски. Той е първият преподавател по тактика във Военното училище в София.[2]
През 1880 г. в продължение на няколко дни е временно управляващ военното министерство на Княжество България, в първото правителство на митрополит Климент от 22 март 1880 до 26 март 1880 г. и в първото правителство на Драган Цанков от 26 март 1880 до 3 април 1880 г.[3][2]
След завръщането си в Русия е на служба в Лебгвардейския кирасирски полк (1881). Заема щабни длъжности в Генералния щаб (1881 – 1883) и е командир на XII-ти мариуполски пехотен полк (1890). Последователно е началник на Николаевското кавалерийско училище (1893 – 1899) и командир на XII-та кавалерийска дивизия. През 1893 г. е повишен във военно звание генерал-майор и става командир на Николаевското кавалерийско училище (1895 – 1883). Началник-щаб на Донската казашка войска (1901), комендант на Варшавската крепост (1905) и генерал от кавалерията (1907). През 1910 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и става командващ войските на Московския военен окръг.[2]
По време на Първата световна война командва 4-та армия. За провеждането на Галицийската операция е награден с Орден „Свети Георги“ IV степен (1914). Командир на 6-а и 5-а армия, командващ Северния фронт (1915).[3] Последно член на Държавния съвет (1916). Умира на 28 март 1918 г. и е погребан в Московското военно гробище на ветерани от Първата световна война.[4]