Палеоиндианци

Палеоиндианци на лов на глиптодон – картина на Хайнрих Хардер (1858 – 1935), ок. 1920 г.

Палеоиндианци е условно наименование на първите хора, заселили американския континент в края на последната ледникова епоха (в рамките на плейстоценския или кватернерския цикъл от ледникови периоди, в Европа – Висленското заледяване (по името на река Висла), в Северна Америка – Уисконсинското заледяване). Процесът на заселване на Америка е обект на дебат и изследване. Префиксът „палео“ - (παλαιός) от гръцки се превежда като древен или античен; съответно самите палеоиндианци са определени като хора, живели в западното полукълбо по време на палеолита.

Учените предполагат, че основна причина за миграцията, станала през съществуващия в периода на последния ледников максимум сухоземен Берингов провлак, е ловът на големи животни.[1] Така, между 22 000 и 17 600 година преди н.е., малки групи ловци-събиратели от Азия пресичат Берингия и стъпват на Аляска. Между 15 000 и 13 000 г. преди н.е. започва топенето на ледената покривка в Аляска и се образува коридор по крайбрежието на Тихия океан, позволяващ на хората да мигрират на юг.[2][3] Хората се придвижват пеша или с примитивни лодки по крайбрежието. Досега учените не са установили точните дати на заселването и маршрутите на движение, но най-новите данни от археологията и палеогенетиката показват, че миграцията на юг може да е станала на две вълни, по 2 коридора между Кордилерския леден щит и Лаврентийския (по името на река Св. Лаврентий) ледени щитове: крайбрежния тихоокеански коридор,[4] който се е отворил преди приблизително 17 хил. години (15 хил. години пр.н.е.), и коридора Маккензи – преди 13,5 хил. години години (11,5 хил. години преди н.е.)[3]

Възможен миграционен път на вълци от Аляска до Уайоминг, където в пещера са открити останки от вълци, произхождащи от северната част на Северна Америка. Движението на животните следва коридора, освободен от двата ледника от този период

Основни доказателства за човешко присъствие в Западното полукълбо са каменни сечива, копия и кремъчни стъргалки, както и останки от дървени въглища, открити при разкопките.[5] С тяхна помощ археолози и антрополози се стремят да изучат културата и произхода на древните индианци.[6] Генетичните изследвания показват, че всички индиански народи са произлезли от една вълна̀ „заселници“ от източноазиатски произход от Южен Сибир, наброяваща не повече от 5000 души, дошли в Аляска преди 24 до 19,6 хил. години.[3] Първата миграционна вълна̀ от Аляска на юг по тихоокеанския крайбрежен коридор започва преди не по-рано от 17 хил. години, а преди 14,6 хил. години и двете Америки вече са населени. По-късно, вече в историческо време, преди около 1000 години[4], от северен Сибир мигрират в Аляска предците на инуитите и ескимосите, които са усвоили методите за строеж на лодки за лов на морски животни и са населили арктическите брегове на Северна Америка и Гренландия.[4]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Sonneborn, Liz. Chronology of American Indian History. Infobase Publishing, 2007. ISBN 978-0-8160-6770-1.
  2. ↑ First Americans Endured 20,000-Year Layover - Jennifer Viegas, Discovery News // Архивиран от оригинала на 2012-10-10. Посетен на 2009-11-18. Archaeological evidence, in fact, recognizes that people started to leave Beringia for the New World around 40,000 years ago, but rapid expansion into North America did not occur until about 15,000 years ago, when the ice had literally broken. page 2 Архив на оригинала от 2012-03-13 в Wayback Machine.
  3. ↑ а б в Новые данные генетики и археологии проливают свет на историю заселения Америки • Новости науки // Архивиран от оригинала на 2019-12-15. Посетен на 2020-08-28. (на руски)
  4. ↑ а б в Геном доисторического мальчика показал, что современные индейцы — прямые потомки кловисских охотников на мамонтов • Новости науки // Архивиран от оригинала на 2019-12-16. Посетен на 2020-08-28. (на руски)
  5. ↑ 15,000-year-old Idaho archaeology site now among America’s oldest // 2019-08-29. Архивиран от оригинала на 2019-09-05. Посетен на 2020-08-28. (на английски)
  6. ↑ Method and Theory in American Archaeology // Gordon Willey and Philip Phillips. University of Chicago, 1958. Архивиран от оригинала на 2012-06-28. Посетен на 2009-11-20.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Книги

[редактиране | редактиране на кода]
  • Fagan, Brian M. Das frühe Nordamerika — Archäologie eines Kontinents. München, C. H. Beck, 1993. ISBN 3-406-37245-7.
  • Haberland, Wolfgang. Amerikanische Archäologie. Darmstadt, Wissenschaftliche Buchgesellschaft, 1991. ISBN 3-534-07839-X.

Статии

[редактиране | редактиране на кода]