Палмиро Толяти
| Палмиро Толяти Palmiro Togliatti | |
| италиански политик комунист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Кампо Верано, Италия |
| Религия | атеизъм |
| Учил в | Торински университет |
| Политика | |
| Партия | Италианска социалистическа партия (1914 – 1921) Комунистическа партия на Италия (1921 – 1943) Италианска комунистическа партия (1943 – 1964) |
| Съвет на министрите на Италия | |
| заместник-председател министър на правосъдието, министър без портфейл (22 април 1944 – 1 юли 1946) | |
| Парламент на Италия | |
| депутат (8 май 1948 – 21 август 1964) | |
| Семейство | |
| Съпруга | Леонилде (Нилде) Йоти (1948 – 1964; партньорка без брак, до смъртта му) |
| Деца | Алдо Толяти (1925 – 2011) Мариса Малаголи (осиновена; 1944-) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Палмиро Толяти в Общомедия | |
Палмиро Микеле Никола Толяти (на италиански: Palmiro Michele Nicola Togliatti), фамилното име срещано също като Толиати, е италиански политик комунист.
Той е дългогодишен генерален секретар (1947 – 1964) на Италианската комунистическа партия – най-многобройната партия в страната и най-голямата компартия в Западна Европа, лидер на международното комунистическо движение (член на Изпълкома на Коминтерна). Заема министерски постове: министър без портфейл (1944), заместник-председател на Съвета на министрите (1944 – 1945), министър на правосъдието на Италия от 21 юни 1945 до 1 юли 1946 г. Член е на Камарата на депутатите от 1948 г. до смъртта си (1964).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в семейство на учители в Генуа на 26 март 1893 г. По-малък брат е на италианския математик Еудженио Джузепе Толяти (1890 – 1977). Завършва право в Торино.
Влиза в Социалистическата партия на Италия (Partito Socialista Italiano) преди Първата световна война. След войната, в която участва като офицер, той става през 1920 г. партиен секретар в Торино и принадлежи към групата около L’Ordine Nuovo в Торино. Учредител е на Комунистическата партия на Италия (1921), преименувана на Италианска комунистическа партия (1943). Толяти живее дълги години в Москва, заемайки ръководни постове в Коминтерна. След 1935 година е заместник на генералния секретар Георги Димитров и секретар, отговарящ за комунистическите партии в Германия, Австрия, Нидерландия, Унгария, Швейцария, Чехословакия и Индонезия.[1]
През 1943 – 1946 г. е Министър без портфейл и министър на правосъдието е в италианските првителства на маршал Пиетро Бадолио и Иваное Бономи.
При посещение на пионерския лагер „Артек“ в Крим, разхождайки се със спътничката си Леонилде (Нилде) Йоти, получава мозъчен кръвоизлив. Умира на 21 август 1964 г. в сгт. Гурзуф (край Ялта), Съветска Украйна.
В негова чест град Ставропол на Волга (Куйбишевска област), където е построен комбинат „АвтоВАЗ“ за леки коли по лиценз на италианската компания ФИАТ, е преименуван на Толиати (руска транскрипция на „Толяти“) на 23 автуст 1964 г.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Kampf für Frieden, Demokratie und Sozialismus. Aus Reden und Schriften über den Kampf der italienischen und der deutschen Arbeiterklasse. Dietz-Verlag, Berlin 1965
- Lektionen über den Faschismus. Verlag Marxistische Blätter, Frankfurt am Main 1973
- Ausgewählte Reden und Aufsätze. Verlag Marxistische Blätter, Frankfurt am Main 1977. ISBN 3-88012-461-2
- Die Italienische Kommunistische Partei. Cooperative, Frankfurt am Main 1979. ISBN 3-88442-000-3
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 195.
- Harald Neubert: Linie Gramsci – Togliatti – Longo – Berlinguer: Erneuerung oder Revisionismus in der kommunistischen Bewegung? VSA-Verlag, Hamburg 2009.
- Aldo Agosti, Palmiro Togliatti. Torino, UTET 1996 ISBN 88-02-04930-0
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Палмиро Толяти- Толяти на корицата на списание Time, 5 май 1947. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
- ((it)) Giuseppe Vacca, Togliatti, Palmiro. В: Enciclopedie on line
|
