Панакота | |
Вид | десерт |
---|---|
Произход | Италия Ланге |
Основни съставки | сметана, мляко, захар, ванилия, желатин, ром и марсала |
Панакота в Общомедия |
Панакòта (на италиански: Panna cotta, букв. „готвена сметана“) е вид италиански будино (вид пудинг), получен чрез комбиниране на сметана и захар, овкусяването им с ванилия и с добавянето на вид изсушен желатин, за да стегне всичко, след което се оставя в хладилник.[1]
Името „панакота“ не се споменава в италианските готварски книги преди 1960-те години,[2][3] но често е цитирано като традиционен десерт за северноиталианския регион Пиемонт.[4] Една непроверена история казва, че е измислено от унгарка в Ланге (хълмист район в северноиталианските провинции Асти и Кунео) в началото на 20 век.[5][6]
Речник от 1879 г. споменава ястие, наречено latte inglese („английско мляко“), направено от сметана, приготвена с желатин и оформено,[7] въпреки че други източници казват, че latte innglese се приготвя с яйчни жълтъци като английски крем (на фр. crème anglaise). Може би името се отнася до всякакъв вид сгъстен крем.
През 2001 г. Регион Пиемонт включва панакота в своя списък на традиционните хранително-вкусови продукти за региона.[8] Рецептата ѝ включва сметана, мляко, захар, ванилия, желатин, ром и марсала, изляти във форма с карамел.[9] Друг автор смята, че традиционният овкусител е прасковено бренди eau de vie, а традиционното представяне не съдържа кули или други овкусители.[10]
Панакота е широко разпространена в цяла Италия, където обикновено се сервира с горски плодове, карамел или шоколадов мус. Тя става особено модерна и в Съединените щати през 1990-те години.[11][12]
Рецепти, подобни на тази за панакота, могат да се намерят в Гърция, Франция и Англия: бланманже (фр. blanc-manger) понякога се сгъстява с желатин или изинглас, а понякога – с нишесте. Като алтернатива на желатина някои рецепти използват яйчен белтък като сгъстител.[13][14]
В Дания традиционният Moos hwit е десерт с лъжица, идентичен с панакота, призната като рецепта от италианския регион Пиемонт. В датските готварски книги четем, че най-старата рецепта за Moos hwit е написана от Хенрик Харпестренг, който умира през 1244 г.
Баварският крем е подобен на панакотата, но обикновено включва яйца, както и желатин, и се смесва с бита сметана преди да стегне.
Захарта се разтваря в топла сметана. Кремът може да бъде овкусен или чрез 'вливане' на подправки в него, или чрез добавяне на ром, кафе, ванилия и др. Желатинът се омекотява в студена течност, след което се добавя към топлата сметанова смес. Всичко се излива във форми и се оставя в хладилника да се стегне.[2] Формите може да имат карамел на дъното, което дава резултат, подобен на крем карамел.[15]
Въпреки че името означава „готвена сметана“, съставките се затоплят само колкото да се разтворят желатинът и захарта.[3] Италианските рецепти понякога изискват colla di pesce („рибно лепило“), което буквално може да бъде изинглас (isinglass) или по-вероятно просто име за обикновен желатин.
Панакотата често се сервира с кули от горски плодове или с карамелен или шоколадов мус. Може да се покрие с други плодове[16] или ликьори.[2]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Panna cotta и страницата Panna cotta в Уикипедия на английски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |