Панасоник Panasonic | |
Тип | публична |
---|---|
Търгувана като | TYO: 6752 NAG: 6752 |
Индустрия | Електроника |
Основаване | 1918 г. |
Седалище | Осака, Япония |
Ключови личности | Шусаку Нагае (председател) |
Служители | 273 858 (2019) |
Продукти | Телевизионни продукти, телефони, компютри и цифрови камери |
Годишни приходи | 8,002 трилиона йени (2019) |
Оперативна печалба | 411,5 милиарда йени (2019) |
Чиста печалба | 284,1 милиарда йени (2019) |
Общо активи | 5,983 трлн. ¥ (31 март 2017 г.)[1] |
Дъщерни компании | Саньо[2] Юнивърсъл Студиос[2] |
Уебсайт | Panasonic Global Site |
Панасоник в Общомедия |
Панасоник (на английски: Panasonic Corporation; на японски: パナソニック株式会社) е голяма японска машиностроителна корпорация, един от най-големите производители на битова техника и електронни изделия в света. Седалището на фирмата е в град Кадома, префектура Осака (Япония). През 2011 г. компанията заема 50-о място по обем на приходите в глобалния рейтинг на компаниите Fortune Global 500[3].
До 1 октомври 2008 г. се нарича Matsushita Electric Industrial Co., Ltd.. Името Panasonic (както и National, National Panasonic, Technics, Quasar) е било една от търговските марки на тази компания. Под това търговско име компанията продава плазмени и LCD дисплеи, DVD устройства и плеъри, Blu-ray Disc плеъри, камери, телефони, прахосмукачки, микровълнови печки, цифрови камери, батерии, лаптоп компютри, преносими CD-та, домашни кина.
Компанията е основана през 1918 г. от Коносуке Мацушита с целта да продава двойни контакти за лампи.[4] През 1920-те компанията редовно пуска на пазара нови продукти. През Втората световна война компанията държи фабрики в Япония и други части от Азия, които произвеждат електрически компоненти и устройства, като лампи, електромотори, електрически ютии, безжично оборудване и първите си електронни лампи.[5]
След войната, Панасоник се прегрупира като кайрецу и започва да подпомага следвоенния бум в Япония с радиоустройства и велосипеди. Доведеният брат на Мацушита, Тошио Иуе, основава Саньо като подизпълнител за компоненти след войната. Впоследствие неговата компания се разраства и става конкурент на Панасоник, но през декември 2009 г. Панасоник я придобива.[6]
През 1961 г. Мацушита заминава за САЩ, където се споразумява да започне да произвежда телевизори за американския пазар. През 1979 г. разраства бизнеса си и в Европа.[7] От 1950-те до 1970-те години компанията използва марката National извън Северна Америка, където тя вече съществува.[8] Невъзможността да се използва брандовото име National в САЩ довежда до създаването на марката Panasonic.[8] През следващите няколко десетилетия Панасоник пуска на пазара още продукти, сред които черно-бели телевизори (1952), електрически пасатори (1953), хладилници (1953), уреди за готвене на ориз (1959), цветни телевизори и микровълнови печки (1966).[8]
Компанията пуска качествен високоговорител на японския пазар през 1965 г. под името Technics. Тази линия висококачествени стереосистеми стават световноизвестни. През 1970-те и 1980-те години Панасоник продължава да произвежда висококачествена електроника за пазарни ниши.
През 1983 г. на пазара се появява Panasonic Senior Partner – първият напълно IBM PC-съвместим японски компютър.[9] През 1983 г. Мацушита придобива американската медийна компания MCA Inc. за 6,59 млрд. долара.[10][11]
През май 2012 г. Панасоник обявява намеренията си да придобие 76,2% от FirePro Systems – индийска компания, занимаваща се с решения за безопасност като пожарни аларми, пожарогасене, видеонаблюдение и управление на сгради.[12]
В съответствие с прогнозите на компанията за загуби от 765 млрд. йени, на 5 ноември 2012 г. акциите ѝ падат до най-ниското им ниво от февруари 1975 г.[13]
През октомври 2014 г. Панасоник обявява, че вече инвестира във фабриката за акумулатори на Тесла.[14] През юни 2016 г. Тесла обявява, че Панасоник ще е единственият доставчик на акумулатори за своя автомобил Tesla Model 3. Акумулаторите за по-луксозните Model S и Model X SUV също ще бъдат предоставяни от Панасоник.[15]