Пантанал
| Пантанал | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 | |
| В регистъра | Pantanal Conservation Area |
|---|---|
| Регион | Латинска Америка и Карибите |
| Местоположение |  Бразилия (62%) Боливия (20%) Парагвай (18%)Мато Гросо, Бразилия |
| Тип | Природно наследство |
| Критерии | vii, ix, x |
| Вписване | 2000 (24-та сесия) |
| Координати | |
| Пантанал в Общомедия | |
Пантанал (на испански: Pantanal; на португалски: Pantanal, буквално: „заблатена местност“, „тресавище“) е обширна блатиста местност в централната част на Южна Америка, в горното течение на река Парагвай, заемаща части от Бразилия, Боливия и Парагвай. Разположена е в тектонска падина по западното подножие на Бразилското плато. В периода на дъждовете се наводнява, като задържа пълноводието на река Парагвай надолу по течението ѝ. През сухия сезон представлява ъчетание от блата, езера и солончаци, редуващи се с гори, храсталаци и тревисти участъци.[1].
В тази област има хиляди големи и малки езера, както и множество реки, притоци на Рио Парагвай. Регионът като цяло е равнинен, заключен между ниски плата в Боливия на запад и по-високото плато Планалто на изток, в бразилската част. Има площ колкото Великобритания и е покрит с изключително разнообразен ландшафт – блата, езера, тропически гори, савани и т.н.
Климат и води
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на Пантанал е изключителен. Тъй като се намира в зона със субекваториален климат, типични са сух и влажен период. В този регион в сърцето на Южна Америка цари вечна горещина, през цялата година средните температури са около 27 – 33 градуса по Целзий, като понякога, особено между декември и март, са и доста по-високи. Интересно е разпределението на валежите. Средното им годишно количество е 2000 – 3000 мм. През ноември, когато започва дъждовният сезон, падат почти ежедневни поройни дъждове. Нивото на реките и езерата се покачва понякога с повече от 6 метра. Тогава пейзажът на Пантанал представлява огромна водна пустош като гигантско езеро, в което са разпилени като безброй мъниста островите суша, незалети от водата.
Тази картина коренно се променя през юли, когато започва сухият сезон. Тогава водите значително намаляват нивото си и остават само малки езерца и блата, по-малките от които пресъхват. Подобно на островите суша през дъждовния период сега езерцата са пръснати като безброй мъниста насред равнината, пресичаща се от многобройните реки, притоци на Рио Парагвай.
Раят на дивата природа
[редактиране | редактиране на кода]
Природата е превърнала Пантанал в нещо невероятно. На площ от 200 000 кв.км са събрани тропически гори, подобни на тези в басейна на Амазонка, савани и блата. Когато през дъждовния сезон водата покрие равнината, повечето вечнозелени тропични гори се наводняват. Това са т.нар. игапо – гъсти джунгли, подобни на мангрови гори, които обаче се наводняват от сладководни басейни, а някои остават постоянно наводнени – там, където водата се задържа и през сухия сезон. Саваните, които заемат голяма част от Пантанал, през дъждовния сезон се наводнват почти изцяло, но най-срещани са езерата и блатата.
Пантанал е рай за флората и фауната. Понеже тук има многообразие на природни зони, растителният и животинският свят също са изключително разнообразни. Районите, заети от тропически гори, са с типичната за зоната растителност – дървета, високи над 40 – 50 метра, многообразие от орхидеи и епифитни растения, лиани и др. За саваните и редките гори са характерни бутилковото дърво, араукарията, палми бакаба и високи треви и храсти, а край блатата – висока блатна растителност, вкл. тръстики.
Уникален е животинският свят, който е изключително разнообразен и представя огромното биоразнообразие на южноамериканския континент, както и множество ендемити. Пантанал е същински птичи рай – тук са познати над 1000 вида, от миниатюрните колибри до едрия щраус нанду. Най-интересни сред птиците тук са множеството папагали, сред които е и хиацинтовият ара – най-големият от всички папагали, тукани, анхинга, касики, най-едрият щъркел ябиру (достигащ размах на крилата 3 метра) и др. От страховитите диви обитатели на региона са ягуарите, пумите, хищните риби пирани, множеството крокодили и каймани, някои от които са дълги над 7 метра, 11-метровите анаконди, боата-удушвач, отровните змии ярака и коралови змии, гигантските тропически стоножки, паяците-птицеяди и други отровни паяци (напр. тарантулите) и др. Срещат се редки животни, като тапир, капибара, червен вълк, антилопа и елен, дълговрата костенурка мата-мата, гигантска видра, а също така маймуна, вискача (вид гризач), мравояд, броненосец, кинкажу и др.
Екология
[редактиране | редактиране на кода]
Пантанал е една от последните девствени земи на нашата планета. Огромни територии са все още недокоснати от човека. Голяма част от региона е недостъпна. През тази обширна област са прокарани само 2 шосета и 1 железопътна линия, които са проходими само през сухия сезон. По време на дъждовния сезон Пантанал е напълно недостъпен, дори за най-мощните и проходими автомобили. Именно недостъпността на този регион го е запазила непокътнат.
Още през 17 век испански йезуити и португалски златотърсачи навлизат в Пантанал, но опитите на колонизаторите да завземат региона са безуспешни. По-късно регионът влиза в състава на колониите на двете европейски сили, но фактически остава напълно непозната територия. Посещаван е от различни изследователи, но интерес към него се появява едва след 1950 г. и то най-вече от бразилски животновъди – т.нар. „пантанейрос“, които се установяват тук и развъждат едър рогат добитък, засаждат кафе, банани, ориз и други земеделски култури. Оттогава започва човешкото въздействие върху екосистемата Пантанал.
Днес в Пантанал живеят не повече от 100 000 души, от които животновъдите, (обикновено със смесен произход) са повече от половината, а около 1/3 са местните индианци (предимно от народностите тупи и гуарани), част от които също се занимават с животновъдство, а други се прехранват с лов, все още използвайки стрели както техните предци. Тук има над 100 фаценди (ферми), които са напълно откъснати от света. Хората и добитъкът живеят при изключително трудни условия, предизвикани най-вече от климата, носещ или засушаване, или огромни наводнения, докато за флората и фауната тук е рай. Нарастването на броя на фермите обаче увеличава случаите на сблъсъци между дивите животни от една страна и хората и добитъка от друга. Зачестяващите нападения на пуми или ягуари се обясняват с това, че фацендите заемат техните местообитания и пропъждат местните животни, които са обичайна плячка на хищниците и поради това те нападат домашни животни и хора, въпреки че понякога се вижда местни елени, антилопи и капибари да пасат заедно с кравите и биволите.
Много от животновъдите се противопоставят на исканията на природозащитниците Пантанал да бъде обявен за резерват или национален парк, който да защити уникалната флора и фауна. Предците на тези семейства са се заселили тук в началото или средата на 20 век. Първата вълна на тяхното недоволство се появява още при първото решение за защитаване на областта. Борците за опазване на околната среда успяват да надделеят и сега тук се простират националните паркове „Пантанал Матогросенсе“, „Бодокена“, „Отукис“ и резерватите „Кадивен“ и „Камейра“, които обаче заемат малка площ. Целта е поне 60% от Пантанал да бъде обхваната от обща защитена територия, която по-добре ще защити невероятното биоразнообразие. Основни проблеми са както започналото в последните 25 години промишлено замърсяване, което, макар и засегнало много малка част, се разраства, така и бракониерството, срещу което през 1983 и 1999 г. се водят мащабни полицейски акции, когато са задържани над 240 бракониери и 38 убити при съпротива. Бракониерстват не местните животновъди и индианци, а предимно хора от съседни и дори далечни региони и страни.