Пантелей Киселов

Пантелей Киселов
български генерал
Звание	Генерал от пехотата
Години на служба	1880 – 1919
Служи на	България
Род войски	пехота
Командвания	4-та пехотна дивизия (I СВ)
Битки/войни	Лозенградска операция Тутраканска битка Първа световна война Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	23 октомври 1863 г. Свищов, Османска империя
Дата и място на смърт	14 октомври 1927 г. (63 г.) София, Царство България
Пантелей Киселов в Общомедия

Ген. Киселов в Разград, 1916 г.

Паметник на Пантелей Киселов в Тутракан.

Пантелей Георгиев Киселов (още известен като победителят край Тутракан) е български офицер, генерал от пехотата, герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкинли и Селиолу в Балканската война (1912 – 1913), и от добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914 – 1918).

Биография

Пантелей Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в Свищов. Учи в класното училище в родния си град. На 17 октомври 1880 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и завършва през 1883 г., като на 30 август е произведен в чин подпоручик.^[1]

Сръбско-българска война (1885)

Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в защита на Видинската крепост. Служи в Свищовска № 15 пеша дружина, 14^-и пехотен македонски полк и 6^-и пехотен търновски полк.^[2]

На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, а на 1 януари 1888 г. в чин капитан, служи като ротен командир, началник на Свищовския граничен участък и дружинен командир във Варна и във 2^-ри искърски полк. През 1904 г. е произведен в чин подполковник. От 9 декември 1909 година до 2 март 1912 година е командир на 5^-и пехотен дунавски полк, като през 1910 г. е произведен в чин полковник.^[1] На 10 март 1912 година полковник Киселов е назначен за командир на 8^-и пехотен приморски полк.

Балкански войни (1912 – 1913)

По време на Балканска война (1912 – 1913) полкът на полковник Киселов влиза в състава на 2^-ра бригада от 4^-та пехотна преславска дивизия (3^-та армия) и се сражава при Селиолу, Гечкенли и Караагач.^[3][1]

През Междусъюзническата война (1913) с полка си се сражава срещу сърбите на Калиманската укрепена линия.

След войната през септември 1913 г. е назначен за командир на 2^-ра бригада от 4^-та пехотна преславска дивизия, а през 1914 г. поема командването и на самата дивизия.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията на полковник Киселов воюва в състава на 3^-та армия, като през 1916 г. е произведен в чин генерал-майор. Командва щурма на 4^-та преславска дивизия­ срещу току-що построената модерна крепост Тутракан. Дивизията най-голяма заслуга за овладяването на Тутраканската крепост и пробива на кубадинската позиция. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а до края на войната се сражава на Македонския фронт.^[1]

След войната, от 1918 г. служи като началник на 3^-та военноинспекционна област, в края на 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от служба.^[1]

Кавалер е на високи военни отличия и е ранен от снаряд през Междусъюзническата война. Като повечето генерали от своето поколение генерал Киселов често е бил виждан в окопите на предната линия. През 1919 г. е уволнен от армията, като малко преди това е произведен в чин генерал от пехотата. От 11 март 1923 г. до 26 февруари 1926 г. е Председател на Федеративния съвет на Съюза на запасните офицери и подофицери в Русе. Негова е идеята да се създаде мемориал „Военна гробница – 1916 г.“ при с. Шуменци, Тутраканско. В края на 1926 г. генералът решава да се премести при сина си Георги, адвокат в София. Героят от Тутракан, изключително уважаван от русенското общество, е изпратен тържествено на гарата от началника на гарнизона, множество офицери, запасното войнство и стотици граждани.

Генерал от пехотата Пантелей Киселов умира на 14 октомври 1927 г. в София.

Пантелей Киселов е женен и има 3 деца.

Памет

В негова чест, на 7 декември 1934 г. село Емирово е преименувано на Генерал Киселово.

На генерал Пантелей Киселов е наречена улица в квартал „Димитър Миленков“ в София (Карта).

Военни звания

• Подпоручик (30 август 1883)
• Поручик (24 март 1886)
• Капитан (1888)
• Майор (1899)
• Подполковник (1904)
• Полковник (1910)
• Генерал-майор (1916)
• Генерал-лейтенант (15 август 1917)
• Генерал от пехотата (12 декември 1919)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен 1-ви и 2-ри клас
• Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, V степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Германски орден „Железен кръст“ II степен

Външни препратки

Генералът, който отключи Добруджа

Бележки

1. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
2. Руменин, с. 101
3. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 101.
• Казанджиев, Г., Генерал от пехотата Пантелей Киселов – епопея на един живот, Добрич, 2006, Издателство Матадор
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 155 – 156
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
• Генерал Панталей Киселов в сайта Изгубената България