Панчарево (община Пехчево)

Вижте пояснителната страница за други значения на Панчарево.

---

Панчарево Панчарево
— село —
Църквата „Свети Димитър“ в махалата Филиповци
Панчарево 41.858247, 22.902703
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Пехчево
Географска област	Пиянец
Надм. височина	1071 m
Население	375 души (2002)
Пощенски код	2325
Панчарево в Общомедия

Панчарево (на македонска литературна норма: Панчарево) е село в община Пехчево на Северна Македония.

География

Селото се намира в областта Пиянец, в подножието на планината Влахина, съвсем близо до границата с България.

История

Чешма в махалаха Филиповци

В няколко местности около Панчарево има следи от средновековни и антични селища. В местността Бобище (Бобиште) от двете страни на пътя от Църник към Стар Истевник има следи от римско селище. Вдясно от пътя Пехчево – Делчево се намира могилата Главица, в която има късноантични погребения. Също от Късната Античност е и селището в местността Градище (Градиште) на 2 км южно от Панчарево, а вдясно от пътя Пехчево – Делчево са останките от средновековната Илина църква.^[1]

В началото на XX век Панчарево е малко българско село в Малешевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Панчарево е чисто българско село със 700 души жители българи християни.^[2]

Цялото население на Панчарево е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Панчарево има 560 българи екзархисти и функционира българско училище.^[3]При избухването на Балканската война четирима души от Панчарево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[4]На 9 февруари 1915 сръбски окупационен офицер изпраща двама войници в дома на Георги Траянов, за да поискат дъщеря му, и понеже той отказал, го вързали, набили и отвлекли момичето при офицера, който я изнасилил. По-късно същият сръбски окупатор изнасилва и дъщерята на Васе Кюркчийски Юрданка. На 12-и същия месец е в близката местност Раковица, докато пасе овцете си е заловена и изнасилена от сръбски окупационни войници Велика Кацарска.^[5] За членство в младежка българска противомакедонистка организация е пребит от югославските служби местния студент Петър Манчовски, който в резултат на това полудява.^[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 375 жители, всички северномакедонци.^[7]

Личности

Паметник на загиналите югославски партизани от Панчарево

Родени в Панчарево

• Ангел Михайлов (около 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, чета на Дончо Златков^[8]
• Ангел Шопов, български революционер, войвода на ВМОРО
• Димитър Гоцев (р. 1945), български историк, председател на Македонския научен институт, бивш председател на ВМРО-СМД
• Дончо Стоилов (около 1879/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва отделна партизанска рота, 14-а воденска дружина, Сборна партизанска рота, носител на орден „За храброст“ IV степен^[9]
• Илия Николовски (р. 1948), северномакедонски генерал-майор и политик
• Каймак Стойна (около 1805 – около 1850), българска хайдутка
• Костадин Йовановски (1926 – 1945), югославски партизанин
• Мето Йовановски (р. 1946), северномакедонски актьор
• Никола Б. Йовановски (1921 – 1945), югославски партизанин
• Петър (Петре) Касъмов (около 1852/1855 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева и 2-ра роти на 7-а кумановска дружина^[10]
• Радисав Х. Димитровски (1926 – 1945), югославски партизанин
• Сотир А. Манчевски (1925 – 1945), югославски партизанин
• Стоимен Терзията, български хайдутин
• Стоица Чорбаджийски, български хайдутин и революционер, деец на ВМОРО^[11][12]
• Стоян Г. Митковски (1919 – 1945), югославски партизанин
• Трайчо Манчев – Младен, български революционер, деец на ВМОРО, учител и ръководител на селския комитет към 1898 година^[13]
• Христо Илиев (около 1887/1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 7-а кумановска дружина^[14]

Починали в Панчарево

• Данаил Баждаров, български военен деец, младши подофицер, загинал през Междусъюзническа война^[15]

Бележки

1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
5. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 107 – 108.
6. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 482.
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 456.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 652.
10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 341.
11. Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 28 – 30.
12. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 63.
13. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 317.
15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 6