Панчарево (на македонска литературна норма : Панчарево ) е село в община Пехчево на Северна Македония .
Селото се намира в областта Пиянец , в подножието на планината Влахина , съвсем близо до границата с България .
Чешма в махалаха Филиповци
В няколко местности около Панчарево има следи от средновековни и антични селища. В местността Бобище (Бобиште ) от двете страни на пътя от Църник към Стар Истевник има следи от римско селище. Вдясно от пътя Пехчево – Делчево се намира могилата Главица, в която има късноантични погребения. Също от Късната Античност е и селището в местността Градище (Градиште ) на 2 км южно от Панчарево, а вдясно от пътя Пехчево – Делчево са останките от средновековната Илина църква.[ 1]
В началото на XX век Панчарево е малко българско село в Малешевска каза на Османската империя . Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година Панчарево е чисто българско село със 700 души жители българи християни.[ 2]
Цялото население на Панчарево е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Панчарево има 560 българи екзархисти и функционира българско училище.[ 3] При избухването на Балканската война четирима души от Панчарево са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 4] На 9 февруари 1915 сръбски окупационен офицер изпраща двама войници в дома на Георги Траянов, за да поискат дъщеря му, и понеже той отказал, го вързали, набили и отвлекли момичето при офицера, който я изнасилил . По-късно същият сръбски окупатор изнасилва и дъщерята на Васе Кюркчийски Юрданка. На 12-и същия месец е в близката местност Раковица, докато пасе овцете си е заловена и изнасилена от сръбски окупационни войници Велика Кацарска.[ 5] За членство в младежка българска противомакедонистка организация е пребит от югославските служби местния студент Петър Манчовски, който в резултат на това полудява.[ 6]
Според преброяването от 2002 година селото има 375 жители, всички северномакедонци .[ 7]
Паметник на загиналите югославски партизани от Панчарево
Родени в Панчарево
Ангел Михайлов (около 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, чета на Дончо Златков [ 8]
Ангел Шопов , български революционер, войвода на ВМОРО
Димитър Гоцев (р. 1945), български историк, председател на Македонския научен институт , бивш председател на ВМРО-СМД
Дончо Стоилов (около 1879/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва отделна партизанска рота , 14-а воденска дружина , Сборна партизанска рота , носител на орден „За храброст “ IV степен[ 9]
Илия Николовски (р. 1948), северномакедонски генерал-майор и политик
Каймак Стойна (около 1805 – около 1850), българска хайдутка
Костадин Йовановски (1926 – 1945), югославски партизанин
Мето Йовановски (р. 1946), северномакедонски актьор
Никола Б. Йовановски (1921 – 1945), югославски партизанин
Петър (Петре) Касъмов (около 1852/1855 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева и 2-ра роти на 7-а кумановска дружина [ 10]
Радисав Х. Димитровски (1926 – 1945), югославски партизанин
Сотир А. Манчевски (1925 – 1945), югославски партизанин
Стоимен Терзията , български хайдутин
Стоица Чорбаджийски , български хайдутин и революционер, деец на ВМОРО[ 11] [ 12]
Стоян Г. Митковски (1919 – 1945), югославски партизанин
Трайчо Манчев – Младен, български революционер, деец на ВМОРО, учител и ръководител на селския комитет към 1898 година[ 13]
Христо Илиев (около 1887/1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 7-а кумановска дружина[ 14]
Починали в Панчарево
Данаил Баждаров, български военен деец, младши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[ 15]
↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 229.
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 869.
↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 107 – 108.
↑ Църнушанов, Коста . Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него . София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 482.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 5 септември 2007
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 456.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 652.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 341.
↑ Динев, Ангел . Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 28 – 30.
↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я) . София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8 . с. 63.
↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 317.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 6