Панчо Виля
| Панчо Виля Pancho Villa | |
| мексикански революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Парал, Мексико |
| Религия | атеизъм[1] |
| Военна служба | |
| Звание | Генерал |
| Род войски | партизански сили |
| Командвания | Северна дивизия |
| Войни | Мексиканска революция |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Панчо Виля в Общомедия | |
Франсиско „Панчо“ Виля (на испански: Francisco Pancho Villa), псевдоним на Хосе Доротео Аранго Арамула (на испански: José Doroteo Arango Arámbula), е мексикански революционер. Като един от водачите на Мексиканската революция, той е почитан в Мексико като национален герой. Неговата тактика служи за модел на по-късни революционни и партизански движения през 20 век.
По време на Мексиканската революция Панчо Виля се установява в Чиуауа и оглавява революционните армии в северната част на страната (Северна дивизия, Division del norte). За разлика от други водачи на революцията, като Емилиано Сапата, генерал Виля няма точно формулирани дългосрочни цели.
Виля е син на селски работник и остава сирак в ранна възраст. Искайки да отмъсти за нападение над сестра си, той убива един от собствениците на имота, в който работи и е принуден да избяга в планината, където прекарва юношеството си като беглец.[2]
През 1910 г. Виля се присъединява към въстанието на Франсиско Мадеро срещу мексиканския диктатор Порфирио Диас. По време на въстанието, Виля, който няма формално образование, но се е научил да чете и пише, показва таланта си като войник и организатор. Заедно с дълбокото му познаване на земята и хората в северните части на Мексико, той предоставя на Мадеро дивизия от обучени войници. След успеха на революцията Виля остава в редиците на нередовните войски.[2]
През 1912 г., в хода на въстанието на Паскуал Ороско, Виля събужда подозрението на генерал Викториано Уерта, който го осъжда на смърт, но Мадеро, който вече е президент, вместо това го хвърля в затвора. През ноември Виля се измъква от затвора и избягва в САЩ. След убийството на Мадеро през 1913 г., Виля се завръща в Мексико и сформира военна банда от няколко хиляди души, подвизваща се под името Северна дивизия. Комбинирайки силите си с тези на Венустиано Каранса, той се вдига на бунт срещу все по-потисническата и неефективна диктатура на Уерта, като още веднъж разкрива военния си талант, спечелвайки няколко битки. През декември 1913 г. Виля става губернатор на щата Чиуауа. С помощта на Каранса, той сваля Уерта от президентския пост през юни 1914 г., влизайки в Мексико Сити като победоносни водачи на революцията.[2]
Недоверието и съперничеството между двамата, обаче, скоро води до разрив в отношенията им и Виля е принуден да напусне Мексико Сити заедно с революционера Емилиано Сапата през декември 1914 г. След поредица загубени битки от Каранса, той и Сапата се оттеглят в планините на север. За да покаже, че Каранса не контролира северните части на страната, Виля екзекутира 17 американски граждани в градчето Санта Исабел в Чиуауа през януари 1916 г., а след два месеца напада градчето Кълъмбъс в американския щат Ню Мексико, убивайки още 17 американци. Тогава американският президент Удроу Уилсън изпраща експедиция, оглавявана от генерал Джон Пършинг в района. Виля, обаче, е популярен сред народа и познава много добре терена в северните части на Мексико, а правителството на Мексико не одобрява присъствието на Пършинг на мексиканска почва, поради което залавянето на Виля се оказва невъзможна задача.[2]
Виля продължава с партизанската си дейност, докато Каранса е на власт. След падането на правителството на Каранса през 1920 г., Виля е помилван и получава ранчо близо до Парал, като в замяна се съгласява да не участва в политиката. През 1923 г. решава да се включи отново в политиката покрай наближаващите президентски избори, но е убит от огнестрелен залп, докато пътува към вкъщи.[2]
Виля изгражда образа си като международно известен революционен герой, играейки себе си в холивудски филми и давайки интервюта за чуждестранни журналисти, включително и за Джон Рид.[3] След като умира, той е изключен от пантеона на революционните герои, докато Венустиано Каранса и Алваро Обрегон, с които се сражава по време на революцията, участват в политическата сцена. Възможно е именно това да е повлияло на продължителното му народно одобрение. Дълго време след революцията на него са посвещавани народни песни, филми и разкази. През 1976 г. тялото му е погребано при Паметника на революцията в Мексико Сити с голяма публична церемония.[4][5]
Битки/военни действия
[редактиране | редактиране на кода]- Битка при Сиудад Хуарес (исп.: Ciudad Juarez) – два пъти, през 1911 и 1913; двойна победа
- Битка при Тиера Бланка (бяла земя; исп.: Tierra Blanca) – 1913; победа
- Битка при Чиуауа (исп.: Chihuahua) – 1913; победа
- Битка при Охинага (исп.: Ojinaga) – 1913; победа
- Битка при Тореон (исп.: Torreón) – 1914; победа
- Битка при Гомес Паласио (исп.: Gómez Palacio) – 1914; победа
- Битка при Салтийо (исп.: Saltillo) – 1914; победа
- Битка при Сакатекас (исп.: Zacatecas) – 1914; победа
- Битка при Селайа (или Селаджя) (исп.: Celaya) – 1915; загуба
- Битката и щурмът срещу Агуа Приета (червеникава вода; исп.: Agua Prieta) – 1915; загуба
- Щурмът срещу Къламбъс, Ню-Мексико (англ.: Columbus, New Mexico) – 1916; победа
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Портрет на Виля от 1910 г. -
Виля (в центъра) през декември 1913 г., когато неговата Северна дивизия се сражава срещу диктатора Викториано Уерта. -
Панчо Виля (в центъра) с Алваро Обрегон (ляво) и Джон Пършинг (дясно), август 1914 г. -
Виля в Охинага, 1914 г. -
Виля с патронташ пред въстанически лагер. -
Виля с Емилиано Сапата. -
Панчо Виля с жена си, Лус Корал, малко преди да бъде убит. -
Статуя на Панчо Виля в Чиуауа.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
- раздела Военна кариера от Ласаро Карденас
- раздела Революцията от 1910 от Емилиано Сапата
- раздела биография от Франсиско Мадеро
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ католицизъм.
- ↑ а б в г д Pancho Villa // Encyclopædia Britannica, 13 септември 2019. Посетен на 27 април 2020.
- ↑ John Reed, Insurgent Mexico [1914]. Reprint, New York: Simon & Schuster, Clarion Books 1969.
- ↑ Thomas Benjamin, La Revolución: Mexico's Revolution as Memory, Myth, and History. Austin: University of Texas Press 2000, p. 134.
- ↑ Friedrich Katz, The Life and Times of Pancho Villa. Stanford: Stanford University Press 1998, 789.