Папратовидни

Тази статия е за растението. За селото в Южна България вижте Папрат (село). За селото в Егейска Македония вижте Папрат (дем Кукуш).

---

Папратовидни

Класификация

надимперия: Биота (Biota) надцарство: Еукариоти (Eukaryota) подимперия: Diaphoretickes надцарство: Архепластиди (Archaeplastida) подцарство: Зеленоподобни водорасли (Viridiplantae) инфрацарство: Стрептофити (Streptophyta) надотдел: Висши растения (Embryophytes) отдел: Спорови растения (Pteridophyta) клас: Папратовидни (Polypodiopsida)

Научно наименование

Polypodiopsida Cronquist et al., 1966

Папратовидни в Общомедия

[ редактиране ]

Папратовидните (Polypodiopsida) са отдел спорови васкуларни растения.^[1]

Описание

Те се отличават от по-примитивните плауновидни по наличието на истински листа, а от по-развитите семенни растения – по отсъствието на семена. При папратовидните гаметофитът е самостоятелен организъм. Имат корени и тъкани. Коренът и стъблото са покрити с епидермис. Размножават се безполово: вегетативно или чрез спори, или полово.

Класификация

Отдел Папратовидни

• Клас Хвощовидни (Equisetopsida, Equisetophyta)
  • Разред Equisetales
    • Семейство Хвощови (Equisetaceae)
    • Семейство †Archaeocalamitaceae
    • Семейство †Calamitaceae
  • Разред †Pseudoborniales
    • Семейство †Pseudoborniaceae
  • Разред †Sphenophyllales
    • Семейство †Sphenophyllaceae
• Клас Marattiopsida
  • Разред Marattiales
    • Семейство Marattiaceae Bercht & J. Presl, 1820
• Клас Псилотовидни (Psilotopsida, Psilotophyta)
  • Разред Змийски папрати (Ophioglossales)
    • Семейство Змийскоезикови (Ophioglossaceae)
  • Разред Psilotales
    • Семейство Psilotaceae
• Клас Същински папрати (Polypodiopsida, Pteridopsida)
  • Разред Cyatheales
    • Семейство Cibotiaceae Smith, 2006
    • Семейство Culcitaceae
    • Семейство Циатееви (Cyatheaceae) Georg F. Kaulfuss, 1827
    • Семейство Диксониеви (Dicksoniaceae)
    • Семейство Metaxyaceae
    • Семейство Loxsomataceae
    • Семейство Plagiogyriaceae
    • Семейство Thyrsopteridaceae
  • Разред Gleicheniales
    • Семейство Gleicheniaceae
    • Семейство Dipteridaceae
    • Семейство Matoniaceae
  • Разред Hymenophyllales
    • Семейство Hymenophyllaceae
  • Разред Osmundales
    • Семейство Царскопапратови (Osmundaceae) Bercht. & J. Presl, 1820
  • Разред Polypodiales
    • Семейство Изтравничеви (Aspleniaceae)
    • Семейство Blechnaceae Edwin B. Copeland, 1947
    • Семейство Davalliaceae
    • Семейство Dennstaedtiaceae
    • Семейство Дриоптерисови (Dryopteridaceae)
    • Семейство Lindsaeaceae
    • Семейство Grammitidaceae
    • Семейство Lomariopsidaceae
    • Семейство Oleandraceae
    • Семейство Onocleaceae
    • Семейство Многоножкови (Polypodiaceae)
    • Семейство Pteridaceae E.D.M. Kirchn, 1831
    • Семейство Saccolomataceae
    • Семейство Tectariaceae Panigrahi, 1986
    • Семейство Телиптеридови (Thelypteridaceae) Ching & R.E.G. Pichi-Sermolli, 1970
    • Семейство Woodsiaceae
  • Разред Водни папрати (Salviniales)
    • Семейство Разковничеви (Marsileaceae)
    • Семейство Лейкови (Salviniaceae)
  • Разред Schizaeales
    • Семейство Anemiaceae
    • Семейство Schizaeaceae
    • Семейство Lygodiaceae
  • Разред †Zygopteridales
    • Семейство †Zygopteridaceae
• Клас †Cladoxylopsida
  • Разред †Pseudosporochnales
  • Разред †Iridopteridales

Отдел Папратови са висши кормусни растения, на които спорите за безполово размножаване са събрани на групи по листата. Половото размножаване е зависимо от водата. За пръв път в растителния свят при папратовите се обособява корен. Приспособени са към сухоземен начин на живот и са едни от най-древните представители на кормусните растения. В света са познати около 20 000 вида.

Обща характеристика

Папратовите са тревисти или дървесни растения. В България се срещат само тревисти папрати. Корените обикновено са влакнести. При повечето видове стъблата почти не са развити или са видоизменени подземни коренища. Листата нарастват с върха си. Обикновено те са силно развити, имат различни размери и най-разнообразна форма.

Размножаване и развитие

Папратовите се размножават безполово (вегетативно или чрез спори) и полово чрез полови клетки. Вегетативното размножаване най-често е чрез накъсване на коренището. Спорите се развиват в многоклетъчни органи (спороангии), които са събрани в групи спороси, най-често по-долната повърхност на листата. След покълване на спорите се развива малка сърцевидна зелена пластинка. Тя се прикрепя към почвата чрез ризоиди. Върху нея се развиват мъжките и женските размножителни органи. Оплождането става само при наличие на водна среда.

Местообитание

Папратовите растения растат при разнообразни условия. Най-често се срещат във влажни сенчести и блатисти места. Някои растат по дърветата (в тропичните гори).

Представители

В България се срещат 45 вида папрати – в горите, по скалите, в езерата и блата. Широко разпространени са орловата папрат, волският език, сладката папрат, мъжката папрат, женската папрат и др. Други 13 вида са защитени (четирилистно разколниче, плаваща лейка и др.)

Значение

В тропическите страни, където са разпространени най-много видове папрати, някои служат за храна, а други се прилагат в медицината.

Други

На папратите е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Източници

1. Wattieza, Stein, W. E., F. Mannolini, L. V. Hernick, E. Landling, and C. M. Berry. 2007. "Giant cladoxylopsid trees resolve the enigma of the Earth's earliest forest stumps at Gilboa", Nature (19 април 2007) 446:904 – 907.

Външни препратки

• Pteridophyta в ITIS