Папратовидни | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Cronquist et al., 1966 | ||||||||||||||||||
Папратовидни в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Папратовидните (Polypodiopsida) са отдел спорови васкуларни растения.[1]
Те се отличават от по-примитивните плауновидни по наличието на истински листа, а от по-развитите семенни растения – по отсъствието на семена. При папратовидните гаметофитът е самостоятелен организъм. Имат корени и тъкани. Коренът и стъблото са покрити с епидермис. Размножават се безполово: вегетативно или чрез спори, или полово.
Отдел Папратови са висши кормусни растения, на които спорите за безполово размножаване са събрани на групи по листата. Половото размножаване е зависимо от водата. За пръв път в растителния свят при папратовите се обособява корен. Приспособени са към сухоземен начин на живот и са едни от най-древните представители на кормусните растения. В света са познати около 20 000 вида.
Папратовите са тревисти или дървесни растения. В България се срещат само тревисти папрати. Корените обикновено са влакнести. При повечето видове стъблата почти не са развити или са видоизменени подземни коренища. Листата нарастват с върха си. Обикновено те са силно развити, имат различни размери и най-разнообразна форма.
Папратовите се размножават безполово (вегетативно или чрез спори) и полово чрез полови клетки. Вегетативното размножаване най-често е чрез накъсване на коренището. Спорите се развиват в многоклетъчни органи (спороангии), които са събрани в групи спороси, най-често по-долната повърхност на листата. След покълване на спорите се развива малка сърцевидна зелена пластинка. Тя се прикрепя към почвата чрез ризоиди. Върху нея се развиват мъжките и женските размножителни органи. Оплождането става само при наличие на водна среда.
Папратовите растения растат при разнообразни условия. Най-често се срещат във влажни сенчести и блатисти места. Някои растат по дърветата (в тропичните гори).
В България се срещат 45 вида папрати – в горите, по скалите, в езерата и блата. Широко разпространени са орловата папрат, волският език, сладката папрат, мъжката папрат, женската папрат и др. Други 13 вида са защитени (четирилистно разколниче, плаваща лейка и др.)
В тропическите страни, където са разпространени най-много видове папрати, някои служат за храна, а други се прилагат в медицината.
На папратите е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
|