Пари (линеен кораб, 1912)

„Пари“
Paris
Линейният кораб „Пари“
Флаг Франция
Клас и типЛинеен кораб от типа „Курбе“
ПроизводителForges et chantiers de la Méditerranée в Ла Сен Сюр Мер, Франция
Служба
Заложен10 ноември 1911 г.
Спуснат на вода28 септември 1912 г.
Влиза в строй1 август 1914 г.
Изведен от
експлоатация		21 декември 1955 г., утилизиран през
юли 1956 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост24 475 t (нормална)
25 579 t (пълна)
Дължина166 m (максимална)
Ширина27 m
Газене9,04 m
Броняпояс: 180 – 270 mm;
палуба: 12+45+40 mm
(70 mm скосове);
барбети: 270 mm;
кули ГК: 270 mm;
каземати: 180 mm;
бойна рубка: 270 – 300 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
24 парни водотръбни котли Belleville;
4 гребни винта;
28 000 к.с. (проектна)
Скорост21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване		4200
морски мили
при 10 възела ход
1140 мили при 20 възела ход
Екипаж1115 – 1187 души
Въоръжение
Артилерия6x2 305 mm;
22x1 138 mm;
4x1 47 mm
Торпедно
въоръжение		4x 450 mm ТА
„Пари“ в Общомедия

Пари (на френски: Paris) е френски линеен кораб. Четвъртият и последен съд от първата серия френски дредноути – типа „Курбе“. Наречен е в чест на Париж – столицата на Франция. Корабът е построен малко преди Първата световна война, в рамките на корабостроителната програма за 1910 г. По време на войната действа в Средиземно море. На 16 август 1914 г. взема участие в потопяването на австро-унгарския крайцер „Зента“ (SMS Zenta). В последните месеци на 1914 г. обстрелва крайбрежието, оказвайки поддръжка на армията на Черна Гора до 21 декември 1914 г., когато друг френски линкор – „Жан Барт“ – е торпилиран от австро-унгарската субмарина U-12. До края на войната „Пари“ се базира в Отранто, блокирайки Австро-унгарския флот в Адриатическо море.

„Пари“, през 1925 г., осъществява поддръжката на френските и испанските войски по време на Рифската война преди да стане учебен кораб, през 1931 г. В междувоенния период линкорът три пъти е модернизиран, но, независимо от това, към края на 1930-те години той е морално остарял. „Пари“ остава учебен кораб до влизането на Франция във Втората световна война, на 10 май 1940 г., след което той е спешно превъоръжен. През юни „Пари“ поддържа съюзните войски по време на отбраната на Хавър, докато не е повреден от немска бомба. В края на юни „Пари“ отплава за Англия. По време на Операция Катапулт, на 3 юли „Пари“, е пленен в Плимът от британските войски. До края на войната линкорът се използва като склад и жилищен блокшив на Кралските и полските военноморски флотове. През юли 1945 г. „Пари“ е върнат на Франция, на следващия месец той е отбуксиран в Брест и се използва като плаваща база, докато не е предаден за скрап на 21 декември 1955 г.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Александров Ю. И. Линейные корабли типа „Курбэ“. 1909 – 1945 гг. СПб., 2007, 84 с. ISBN 978-598830-025-0.
  • Dumas, Robert. Warship IX. Annapolis, Maryland, 154 – 164, 223 – 231 с. ISBN 0-87021-984-7.
  • Dumas, Robert; Guiglini, Jean. Les cuirasses francais de 23,500 tonnes. Grenoble, France, 1980.
  • Gardiner, Robert; Chesneau, Roger. Conway's All the World's Fighting Ships, 1922 – 1946. Annapolis, Maryland, 1980. ISBN 0-87021-913-8.
  • Gardiner, Robert; Gray, Randal. Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, Maryland, 1985. ISBN 0-87021-907-3.
  • Jordan, John; Dumas, Robert. French Battleships 1922 – 1956. Annapolis, Maryland, 2009. ISBN 978-1-59114-416-8.
  • Whitley, M. J. Battleships of World War II. Annapolis, Maryland. ISBN 1-55750-184-X.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пари (линкор)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​