Парижки мирен договор (1856) | |
Информация | |
---|---|
Подписване | 30 март 1856 г. |
Място | Париж, Франция |
Подписали | Руска империя Османска империя Втора френска империя Обединено кралство Великобритания и Ирландия Сардинско кралство |
Парижки мирен договор (1856) в Общомедия |
Парижкият мирен договор е подписан на 30 март 1856 г. в Париж на конгрес, открит на 25 февруари 1856 г.[1] Договорът слага край на Кримската война между Русия и съюза между Османската империя, Сардинското кралство, Втората френска империя и Британската империя, като отслабва международното влияние на Русия в Европа и довежда до изостряне на Източния въпрос.
Всички държави се задължават да не се намесват във вътрешните работи на Османската империя. Черно море става неутрална територия, затворена за военни кораби, а по неговите брегове се забранява изграждането на укрепления и разполагане на въоръжени сили. Обявява се свободно плаване по река Дунав под контрола на международна комисия. Молдова и Влашко остават под юрисдикцията на Османската империя, но им се гарантира независима конституция.
С договора Русия отстъпва на Княжество Молдова част от южна Бесарабия с територии, населени предимно с български преселници, установени там в началото на XIX в. Техен център бил град Болград.
Във втората част на договора между Австрия, Великобритания и Франция, подписан на 15 април 1856 г., се изразява готовността на тези три страни да защитават клаузите на Парижкия мирен договор дори с цената на въоръжена намеса срещу всеки, който би ги нарушил.