Патентен пул

В патентното право, патентен пул^[1][2] или патентна група (на английски: Patent pool) е консорциум от най-малко две компании, съгласни да лицензират патенти, свързани с определена технология. Създаването на патентни пулове може да спести на пентентополучателите и лицензополучателите време и пари, а в случай на блокиране на патенти, може да бъде и единственият разумен метод за предоставяне на изобретението на обществеността. Въпросите на конкурентното право обикновено са важни, когато се формира голям консорциум.

История

Един от първите патентни пулове, „Комбинация от шевни машини“, е формиран през 1856 г. от производителите на шевни машини „Grover“, „Baker“, „Singer“ и „Wheeler & Wilson“, всеки обвинявайки другите в нарушаване на патента. Те се срещат в Олбани, щат Ню Йорк, заради делото. Орландо Б. Потър, адвокат и президент на компанията Grover and Baker, предлага, вместо да си изразходват печалбите в дела, да обединят патентите си.

През 1917 г. двата най-големи притежатели на патенти за самолети, компанията „Wright“ и компанията „Curtiss“ на практика блокират изграждането на нови самолети, които към този момент са крайно необходими, тъй като САЩ влиза в Първата световна война. Американското правителство, в резултат на препоръка на комисия, сформирана от Франклин Д. Рузвелт (тогава помощник-секретар на флота), оказва натиск върху индустрията да сформира патентно обединение – Авиационната асоциация на производителя – „Manufacturer's Aircraft Association“.^[3][4][5] ).

В един по-съвременен пример, през август 2005 г. е създаден патентен пул от около 20 компании, работещи в сферата на радиочестотната идентификация – RFID. ^[6]). Консорциумът RFID избра Via Licensing за администриране на патентния си фонд през септември 2006 г.^[7]

Намаляване на риска

Както тези примери показват, много индустрии не биха могли да функционират без патентни пулове, тъй като разходите за координация (риск, договаряне и т.н.) биха били твърде високи. Пуловете са само един пример за случаи, в които членове на иначе конкурентни индустрии се обединяват в обща кауза, за да създадат някакъв ресурс, който е в обща полза. Например застрахователната индустрия обединява данните за вземанията, за да намали колективно риска; индустрията за продажби на каталози обединява данни за продажбите, за да моделира по-добре своите клиенти; автомобилната индустрия си сътрудничи за стандартизиране на компоненти; а в софтуерната индустрия някои компании активно допринасят за проекти с отворен код.

Патентите пулове не премахват риска, а само го смекчават. Притежателите на патенти (включително други патентни групи) извън пула все още могат да създадат разходи и риск за индустрията. Макар че рядко се случва патентния пул да обезщети лицензополучателите^[8], той помага да се осигури общ интерес, ако някой член бъде обвинен в нарушение от трета страна. Недостатъците в дизайна на управлението на пула могат да създадат риск един член да наруши общата кауза на групата. Примери за добре известни такива случаи са например MPEG-2, MPEG-4 Част 2, H.264 стандартите за видео кодиране, както и пулът DVD6C. Патентният пул MPEG-2 също е критикуван, тъй като към 2015 г. над 90% от MPEG-2 патентите са изтекли, но същевременно лицензионното споразумение MPEG-2 изисква лицензополучателите да плащат лицензионна такса, която не се променя в зависимост от броя на патентите, докато един или повече активни патента в MPEG-2 пула съществуват, в която и да е страна на производство или страна на продажба.^{[9][10][11][12]}

Национални юрисдикции

От 90-те години насам регулаторните органи в САЩ гледат положително на патентните пулове. През 1995 г. Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия на САЩ издават „Антитръстови насоки за лицензиране на интелектуална собственост“^[13], в които се посочва, че обединяването на патенти може да има „...конкурентни предимства“^[14]. По-късно Антитръстовият отдел излиза с писмо в подкрепа на пула MPEG-2. Съществуват обаче разпоредби, които да гарантират, че пуловете не функционират антиконкурентно. Както се изисква от Министерството на правосъдието, патентите в пула трябва да бъдат съществени, незаменими и собствениците да могат да запазят правото да лицензират индивидуално своите патенти.^[13] В допълнение министерството на правосъдието може да наблюдава размера на роялти, събирани от фирмата.^[13]

Източници

1. Речник – patent pool
2. Речник – патентен пул
3. Patent thickets and the Wright Brothers // ipbiz.blogspot.com, 2006-07-01. Архивиран от оригинала на 2007-10-30. Посетен на 2009-03-07.
4. The Wright Brothers, Patents, and Technological Innovation // buckeyeinstitute.org. Посетен на 2009-03-07.
5. THE CROSS-LICENSING AGREEMENT // history.nasa.gov. Архивиран от оригинала на 2004-11-13. Посетен на 2009-03-07.
6. Mark Roberti. The RFID Patent Pool: Next Steps // RFID Journal, August 10, 2005. Архивиран от оригинала на 2007-03-10. Посетен на July 7, 2012.
7. Mary Catherine O'Connor. RFID Consortium Names Patent-Pool Administrator // RFID Journal, September 7, 2006. Архивиран от оригинала на 2007-03-10. Посетен на July 7, 2012.
8. Patent Pools: What Are They, What Are Their Uses and Their Benefits? // Intellectual Pats, 3 May 2015. Архивиран от оригинала на 2021-05-13. Посетен на 14 May 2015.
9. Patent Pools May Create Anticompetitive Effects, New Report Finds // Business Wire, 2013-05-09. Посетен на 2013-06-06.
10. Bret Swanson. MPEG-LA Shows Need to Rebuild IP Foundations // Forbes. 2013-04-30. Посетен на 2013-05-19.
11. Steve Forbes. America's patent system is all wrong for today's high-tech world // Fox News Channel, 2013-03-18. Посетен на 2013-06-05.
12. MPEG-2 License Agreement // MPEG LA. Архивиран от оригинала. Посетен на 2013-07-09.
13. Antitrust Guidelines for the Licensing of Intellectual Property. U.S. Department of Justice and Federal Trade Commission, April 6, 1995.
14. Tirole, Josh Lerner and Jean. „Public Policy toward Patent Pools.“ Innovation Policy and the Economy, 2007: 157 – 186.