Пау Гасол | |||
Гасол с екипа на Чикаго Булс | |||
Персонална информация | |||
---|---|---|---|
Роден | 6 юли 1980 г. | ||
Ръст | 213 см | ||
Тегло | 113 кг | ||
Пост | тежко крило/център | ||
Кариера | |||
| |||
| |||
| |||
| |||
Пау Гасол в Общомедия |
Пау Гасол (на испански: Pau Gasol) е бивш испански баскетболист, играещ като тежко крило. Шесткратен участник в мача на звездите на НБА, двукратен шампион на асоциацията, световен и трикратен европейски шампион, Гасол е един от най-успешните европейски баскетболисти. През 2002 г. става първият чужденец, избран за Новобранец на годината в НБА. Неговият брат Марк също е баскетболист с дългогодишен опит в НБА.
Започва кариерата си в юношеския тим на Корнея. През 1996 г. преминава в школата на Барселона, а две години по-късно прави дебюта си за мъжкия отбор. През 1998 г. става европейски шампион на юноши до 18 г. в състава на испанския национален отбор, а през 1999 – световен шампион до 19 г. На клубно ниво в състава на каталунците Пау печели два пъти титлата на Испания, а през 2001 г. става най-полезен играч във финалите на шампионата и в турнира за Купата на краля.
Същата година Гасол дебютира за мъжкия национален тим на Испания, получавайки повиквателна за Евробаскет. „Ла фурия“ печели бронзовите отличия, а тежкото крило завършва с най-много борби средно на мач на турнира. Междувременно Гасол участва в драфта на НБА, където е изтеглен от Атланта Хоукс под номер 3. Правата на играча обаче преминавт при Мемфис Гризлис.[1]
Испанецът прави впечатляващ дебютен сезон със 17.6 точки и 8.9 борби средно на мач и участие във всички 82 мача от редовния сезон. В края на сезон 2001/02 попада в идеалния тим на новобранците и става първият чужденец в историята на НБА, избран за най-добър новобранец в лигата.[2] През следващия сезон Пау става водещ реализатор на „Гризлитата“ с 19 точки средно на мач.
През сезон 2003/04 Пау за първи път играе в плейофите на асоциацията, но Мемфис отпада още в първия кръг от Сан Антонио Спърс. В следващите два сезона Мемфис отново играят в плейофите, но не успяват да преодолеят първи кръг.
На 11 януари 2005 г. достига 5000 точки и 500 блока в мач с Индиана Пейсърс. Пау е десетият играч, достигнал най-бързо тази квота от сезон 1973/74 насам.[3] През 2006 г. става играчът с най-много борби за тима, след като хваща своята борба номер 3072 срещу Ню Йорк Никс. Същата година става първият испанец и първият играч на Гризлис, играл в Мача на звездите.[4]
През август 2006 г. Гасол става световен шампион с тима на Испания, като „Ла Фурия“ побеждава на финала тима на Гърция. Пау е избран за най-полезен играч на турнира, но получава контузия в полуфиналната среща и пропуска старта на сезон 2006/07 в НБА. Завръщайки се на терена, крилото чупи рекорда на Шариф Абдул-Рахим по най-много отбелязани фалове за Гризлис и записва най-резултатен сезон в кариерата с 20.8 точки средно на мач.
На 1 февруари 2008 г. преминава в ЛА Лейкърс. Дебютира за „езерняците“ няколко дни по-късно с 24 точки и 12 борби срещу Ню Джърси Нетс. Испанецът успява да пасне в стила на игра на Лейкърс и помага на тима да запише рекорден резултат в Западната конференция (57 победи, 25 загуби). Гасол става първият испенец, играл на финал в НБА, но Лейкърс губи от Бостън Селтикс.
На 2 януари 2009 г. Пау отбелязва своята точка номер 10 000 в асоциацията и за втори път участва в Мача на звездите. През февруари е избран за играч на месеца в Западната конфереция, след като Лейкърс губи едва 2 от 13-те мача в месеца. В края на сезон 2008/09 Пау става шампион на САЩ за първи път в кариерата си, като на финала Лейкърс надделява над Орландо Меджик. Гасол приключва сезона с 18.9 точки и 9.6 борби средно на мач.
През 2009 г. извежда Испания до титла на Евробаскет, дошла след 2 поредни сребърни медала в предишните издания на турнира. Гасол е най-резултатният играч на турнира и е избран за MVP. В края на годината удължава договора си с Лейкърс. Скоро след това отново участва в Мача на звездите. През сезон 2009/10 Гасол защитава шампионската титла на асоциацията в тима на „езерняците“ и попада във втория състав на идеалния тим на сезона. През 2011 г. отново става европейски шампион в тима на Испания.
През 2012 г. Пау е избран за знаменосец на Испания на Олимпийските игри в Лондон, тъй като титулярният избор, тенисистът Рафаел Надал, пропуска игрите поради контузия.[5] На олимпийския турнир испанският отбор печели сребърните медали, отстъпвайки на финала на САЩ.
На 18 ноември 2012 г. отбелязва своята 15 000-на точка в НБА. Скоро след това Гасол получава травма в петата и пропуска част от сезона. Проблемите с контузии обаче ограничават изявите на испанеца на паркета и в края на сезон 2013/14 Пау напуска Лейкърс след 6,5 сезона в тима.
През юли 2014 г. преминава в Чикаго Булс със свободен трансфер. Пау бързо се утвърждава като водещ играч в състава и на 1 януари 2015 г. записва рекордните за кариерата си 9 блока в среща с Денвър Нъгетс, последвани от рекордна резултатност в двубоя с Милуоки Бъкс – 46 точки. През 2014/15 Гасол помага на „биковете“ да се класират за плейофната фаза и да достигнат полуфиналите на конференцията. В редовния сезон испанецът води по брой „дабъл-дабъли“ в лигата с 54.[6]
През 2015 г. Пау отново е на висота за националния отбор, ставайки европейски шампион за трети път. Крилото отново е избрано за най-полезен играч на турнира и води по резултатност и блокирани изстрели. Запомнящо се е представянето му в полуфинала срещу Франция, в който отбелязва 40 точки – половината от вкараните от целия отбор.
В края на годината Гасол става 116-ия играч с над 1000 мача в НБА. Испанецът отбелязва 13 точки и записва 11 борби срещу Шарлот Хорнетс в юбилейния си мач. През 2016 г. Пау участва за шести път в кариерата си в Мача на звездите, а през сезона става 36-ият играч в историята с 10 000 точки и 10 000 борби в асоциацията. Той е и едва четвъртият баскетболист над 35 години с повече от един трипъл-дабъл през сезона – останалите са Джейсън Кид, Коби Брайънт и Пол Пиърс.
На 14 юли 2016 г. подписва със Сан Антонио Спърс.