Пашман Pašman | |
изглед към село Ткон и Пашманския пролив | |
Местоположение | Адриатическо море |
---|---|
Страна | Хърватия |
Площ | 63,34 km² |
Най-висока точка | 272 m н.в. |
Пашман в Общомедия |
Пашман (на хърватски: Pašman) е остров в централната част на Хърватия край Далматинското крайбрежие южно от Задар.
Остров Пашман има площ 63,34 км² и дължина на бреговата линия 65,3 км. Отделен е от континента чрез Пашманския пролив, чиято ширина е 2 до 3 км, а дължината над 20 км. В акваторията му лежат множество малки живописни островчета. Посоката на морските течения се променя на всеки шест часа, което спомага за запазване извънредната чистота и прозрачност на водата в пролива. Пашманският пролив е предпочитано място за любителите на водните спортове и особено на уиндсърфинга.
Пашман е отделен от съседния остров Углян чрез тесния пролив Ждрелац, който в миналото е бил толкова плитък, че е можело да се премине пеша. През 1883 г. е бил разширен, така че днес е достъпен за малки плавателни съдове. От 1973 г. през Ждрелац е изграден и мост, свързващ Пашман с Углян чрез автомобилен транспорт.
В западна посока от Пашман се намират островът Дуги оток и архипелагът Корнати. В Пашманския пролив е разположен и остров Галешняк, станал известен през 2009 г., когато малко преди деня на Свети Валентин потребителите на Google Earth забелязали любопитния факт, че формата му напомня сърце.
На територията на острова има 11 села, най-големите от които са Ткон и Пашман, градове няма. Населението през 2011 г. е било 2845 души.[1] Традиционно жителите на острова се занимават с риболов, лозарство и туризъм.
Пашман се слави като най-зеленият остров по Адриатическото крайбрежие. На северната му страна, обърната към континента, има красиви пясъчни плажове и борови гори. Южната половина изобилства от недокоснати места, чиста девствена природа и множество заливи с изглед към Корнати. В тази част на острова липсват пътища.
На острова има два манастира – бенедиктинският „Св. Козма и Дамян“ близо до Ткон от 1059 г. и францисканският „Св. Домниус“ от 1392 г. до село Край.