Пентаеритритол тетранитрат
| Пентаеритритол тетранитрат | |
   | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | 2,2-бис[(нитрокси)метил]пропан-1,3-диил динитрат |
| Други | [3-нитрокси-2,2-бис(нитроксиметил)пропил] нитрат |
| Свойства | |
| Формула | C5H8N4O12 |
| Моларна маса | 316,137 g/mol |
| Външен вид | бяло кристално вещество |
| Плътност | 1,77 g/cm3 при 20 °C |
| Точка на топене | 141,3 °C (414,4 K) |
| Точка на кипене | 180 °C (453 K) (разлага се над 150 °C) |
| Опасности | |
| Основни опасности | взривоопасно |
| NFPA 704 |  1
2
3
|
| Точка на самозапалване | 190 °C (463 K) |
| Експлозивност | |
| Скорост на детонация | 8400 m/s (плътност 1,7 g/cm3) |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 78-11-5 |
| PubChem | 6518 |
| ChemSpider | 6271 |
| DrugBank | DB06154 |
| KEGG | D01721 |
| MeSH | D010417 |
| ChEBI | 25879 |
| ChEMBL | ChEMBL466659 |
| ATC | C01DA05 |
| SMILES | C(C(CO[N+](=O)[O-])(CO[N+](=O)[O-])CO[N+](=O)[O-])O[N+](=O)[O-] |
| InChI | InChI=1S/C5H8N4O12/c10-6(11)18-1-5(2-19-7(12)13,3-20-8(14)15)4-21-9(16)17/h1-4H2 |
| InChI ключ | TZRXHJWUDPFEEY-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 10L39TRG1Z |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Пентаеритритол тетранитрат в Общомедия | |
Пентаеритритол тетранитратът[1] (съкратено PETN, от английски: Pentaerythritol tetranitrate) e органично химично съединение с химичната формула (CH2ONO2)4C. Той е силно бризантен експлозив.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Пентаеритритол тетранитратът е получен за първи път през 1894 г. в Кьолн, Германия.[2][3][4] Производството на PETN започва през 1912, когато подобреният производствен метод бива патентован от Германското правителство. PETN е използван от немските войски по време на Първата световна война.[5] Интересът към него, като мощен експлозив, се проявява след Първата световна война. Произвежда се в ограничено количество през 20-те и 30-те години на 20 век. Мащабното производство започва непосредствено преди Втората световна война, когато ацеталдехидът и формалдехидът стават достъпни и евтини.
Общи свойства
[редактиране | редактиране на кода]Пентаеритритол тетранитратът е бял кристален прах, практически неразтворим във вода (0,01 g за 100 g разтворител при 20 °C), трудно се разтваря в алкохол и етер, но е добре разтворим в ацетон (24,8 g за 100 g р-л при 20 °C; 58,8 g за 100 g р-л при 50 °С). Химически устойчив е. Твърдостта му по Моос е 1,9.
- Чувствителност на удар
- взривява се при товар 2 kg и височина на падане 17 cm. Долният праг е 10 cm. За товар от 2,5 kg с 50% вероятност за детонация, височината на падане е 13 – 16 cm (TNT е 148 cm; хексоген – 28 cm; октоген – 32 cm).
- Чувствителност към триене
- 4,5 kgf (TNT – 29,5 kgf; хексоген – 11,5 kgf; октоген – 10 kgf).
- Чувствителност към детонация
- 0,17 g за гръмящ живак; 0,05 g за ацетонов пероксид и 0,03 g за оловен азид. Детонира от детонатор № 8 дори при 40% водно съдържание (влажност).
- Топлина на взрива
- 5,76 MJ/kg (1300 kcal/kg при 0,9 g/cm³, 1350 kcal/kg при 1,7 g/cm³).
- Топлина на образуване
- 125 kcal/mol.
- Енталпия на образуване
- -407,4 kcal/kg.
- Температура на взрива
- 4200 K (~3926 °C).
- Скорост на детонация
- 6110 m/s при плътност 1,17 g/cm³; 7520 m/s при плътност 1,51 g/cm³; 8350 m/s при плътност 1,72 g/cm³; 8590 m/s при плътност 1,77 g/cm³.
- Бризантност
- 129 – 141% тротил (пясъчна проба), 130% (PDT).
- Фугасност в оловна бомба
- 500 ml забивка с пясък и 560 ml с вода (съответно за нитроглицерин: 550 и 590 ml, респективно).
- Работоспособност в балистичен хоросан
- 137 – 145% спрямо TNT.
- Обем на продуктите при експлозия
- 768 l/kg (според други данни 790 l/kg).
- Критичен диаметър
- 1 mm при плътност 1 g/cm³ (според други данни – 1,5 mm), с увеличаване на плътността намалява критичният диаметър.
Производство
[редактиране | редактиране на кода]Поличаването на PETN става чрез реакция на пентраеритритол с концентрирана азотна киселина. Реакцията води до преципитация, като пентаеритритол тетранитратът може да бъде извлечен след екстракция с ацетон.[6]
PETN се произвежда от различни производители под формата на прах или в смес с нитроцелулоза и пластификатори под формата на пластифицирани листи. Наслагвания от PETN могат да бъдат лесно засечени при хората, работещи с веществото.[7] Наслагва се в косата, като най-високата степен на наслагване е при хората с черни коси. Част от веществото се задържа дори след измиване.[8][9]
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Като взривно вещество
[редактиране | редактиране на кода]PETN рядко се използва самостоятелно. Главната му употреба е в производството на детонатори и във флегматизирана форма за кумулативни заряди и детониращи кабели.[10] Той е най-нестабилният от по-популярните военни експлозиви, но предимството му е в това, че може да бъде съхраняван по-дълго време, в сравнение с нитроглицерина и нитроцелулозата, които претърпяват разлагане.[11]
Компонент е на взривни пени, използвани за взривно заваряване и щамповане.
В медицината
[редактиране | редактиране на кода]Подобно на нитроглицерина и други органични нитрати, той се използва като вазодилататор в лечението на сърдечни болести.[12][13] Лекарството Lentonitrat съдържа почти само PETN.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Приложение към съвместното предложение за регламент на съвета за изменение на Регламент (ЕО) No 314/2004 на Съвета относно някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве (PDF) // Европейска комисия, 23 януари 2017. с. 4. Посетен на 13 май 2019.
- ↑ Thieme, Bruno Process of making nitropentaerythrit Архив на оригинала от 2021-07-11 в Wayback Machine., U.S. patent no. 541,899 (filed: November 13, 1894; issued: July 2, 1895).
- ↑ Krehl, Peter O. K. (2009) History of Shock Waves, Explosions and Impact. Berlin, Germany: Springer-Verlag. p. 405.
- ↑ Urbański, Tadeusz; Ornaf, Władysław and Laverton, Sylvia (1965) Chemistry and Technology of Explosives, vol. 2 Oxford, England: Permagon Press. p. 175.
- ↑ Stettbacher, Alfred. Die Schiess- und Sprengstoffe. Leipzig, Barth, 1933. S. 459. (на немски)
- ↑ Boileau, Jacques; Fauquignon, Claude; Hueber, Bernard and Meyer, Hans H. Explosives // Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry. Weinheim: Wiley-VCH. DOI:doi:10.1002/14356007.a10_143.pub2. (на английски)
- ↑ Winslow, Ron. A Primer in PETN – WSJ.com // The Wall Street Journal, 29 декември 2009. Посетен на 8 февруари 2010.
- ↑ Oxley, Jimmie C. и др. Accumulation of Explosives in Hair // Journal of Forensic Sciences 50 (4). 2005. DOI:10.1520/JFS2004545. с. 1.
- ↑ Bennett, Brian. PETN: The explosive that airport security is targeting // Los Angeles Times. 24 ноември 2010. Посетен на 19 юли 2015.
- ↑ Primacord Technical Information // Dyno Nobel. Архивиран от оригинала на 10 юли 2011. Посетен на 22 април 2009. (на английски)
- ↑ PETN (chemical compound) // Encyclopædia Britannica. Посетен на 8 февруари 2010. (на английски)
- ↑ New Drugs. CMAJ, 1959. p. 997 – 998. (на английски)
- ↑ Пентаэритритила тетранитрат (Pentaerithrityl tetranitrate): инструкция, применение и формула // (на руски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пентаэритриттетранитрат“ и страницата Pentaerythritol tetranitrate в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |