Петер О. Хотевиц

Петер О. Хотевиц
Peter O. Chotjewitz
Роден14 юни 1934 г.
Починал15 декември 2010 г. (76 г.)
Щутгарт, Германия
Професияписател, преводач, юрист
Националност Германия
Жанрроман, разказ, радиопиеса
Награди„Награда Георг Макензен“ (1969)
Уебсайт

Петер О. Хотевиц (на немски: Peter O. Chotjewitz) е немски писател, преводач и юрист, автор на романи, разкази и радиопиеси.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Петер О. Хотевиц е роден през 1934 г. в Берлин в семейството на художник-приложник и чиновничка. В края на 1945 г. семейството се мести в северен Хесен, където до 1955 г. Хотевиц живее на село.

Учи в гимназия и от 1948 до 1950 г. се обучава за бояджия и завършва с изпит за правоспособност. Наред с това учи в Касел във вечерна гимназия и през 1955 г. полага матура.

После следва право в университетите на Франкфурт на Майн и Мюнхен. От 1961 г. е стажант в „Берлинския върховен съд“. Започва второ следване по публицистика, история и философия в Свободния университет на Берлин. През 1965 г. полага нужния втори юридически държавен изпит.

След това живее като писател на свободна практика.

От 1976 до 1973 г. пребивава в Рим като стипендиант на „Villa assimo“, а после се завръща във ФРГ.

През декември 1969 г. установява контакт с основателите на терористичната организация Фракция Червена армия Андреас Баадер и Гудрун Енслин по време на техния престой в Италия. Когато през април 1970 г. Баадер е арестуван в Берлин, той се легитимира с паспорт на името на Петер Хотевиц. По-късно Хотевиц е защитник на Баадер в процеса срещу него.

В ранната си литературна дейност Хотевиц създава експериментални текстове, в които използва колажи и монтажна техника. През 70-те години преминава към лявоангажирано, реалистично творчество.

Освен собствените му произведения, от значение са преводите му от италиански – пресъздава на немски почти всички пиеси на Дарио Фо.

Последната му творба, романът „Моят приятел Клаус“ („Mein Freund Klaus“), излиза през 2004 г.[1]

От 1995 г. писателят живее в Щутгарт. Член е на Съюза на немските писатели.

Умира през 2010 г. на 76-годишна възраст.[2]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Hommage à Frantek, 1965
  • Ulmer Brettspiele, 1965
  • Die Insel. Erzählungen auf dem Bärenauge, 1968
  • Roman. Ein Anpassungsmuster, 1968
  • Abschied von Michalik, 1969
  • Freude am Es, 1969
  • Vom Leben und Lernen. Stereotexte, Hörspiele, 1969, 2004
  • Die Trauer im Auge des Ochsen, 1972
  • Itschi hat ein Floh im Ohr, Datschi eine Meise, 1973
  • Kinder, Kinder!, 1973
  • Malavita, 1973
  • Reden ist tödlich, schweigen auch, 1974
  • Die Briganten, 1976
  • Durch Schaden wird man dumm, 1976
  • Die Gegenstände der Gedankenstille, 1976
  • Der dreißigjährige Friede, 1977
  • Die Herren des Morgengrauens, 1978
  • Saumlos, Königstein im Taunus 1979, 2004
  • Die mit Tränen säen, 1980
  • Mein Mann ist verhindert, 1985
  • Der Mord in Davos, 1986
  • Tod durch Leere, 1986
  • Die Juden von Rhina, 1988
  • Die Rückkehr des Hausherrn, 1991
  • Straßenkinder, 1991
  • Mein Schatz unterm Dachboden, 1995
  • Kannibalen, 1997
  • Rom – Spaziergänge auf der Antike, 1999
  • Das Wespennest, 1999
  • Als würdet ihr leben, 2001
  • Der Fall Hypatia, 2002
  • Machiavellis letzter Brief, 2003
  • Urlaub auf dem Land, 2004
  • Alles über Leonardo aus Vinci, 2004
  • Fast letzte Erzählungen, 2007
  • Mein Freund Klaus, 2007, 2014
  • Fast letzte Erzählungen 2, 2009
  • Fast letzte Erzählungen 3, 2010
  • Fast letzte Erzählungen 4, 2010
  • 49 VIPs Simultantexte, 2010
  • Tief ausatmen, 2012
  • Mein Freund Klaus, 2014

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Sebastian Hammelehle: Alles begann in einer Lesbenbar, Spiegel Online, 15. Dezember 2010
  2. ↑ Jan Süselbeck: Spätrömische Dekadenz stand ihm gut, taz.de, 15. Dezember 2010

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни