Петер Уотърхаус
| Петер Уотърхаус Peter Waterhouse | |
 Петер Уотърхаус през 2011 г. | |
| Роден | 24 март 1956 г. |
|---|---|
| Професия | писател, преводач |
| Националност |  Австрия |
| Жанр | стихотворение, есе, роман, разказ, пиеса |
| Награди | „Австрийска държавна награда за литература“ (1995) „Литературна награда на Виена“ (2008) „Награда Ернст Яндл“ (2011) „Награда Николас Борн“ (2011) „Голяма австрийска държавна награда за литература“ (2012) |
| Петер Уотърхаус в Общомедия | |
Петер Уотърхаус (на немски: Peter Waterhouse) е австрийски писател и преводач, автор на стихотворения, есета, романи, разкази и пиеси.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петер Уотърхаус е роден през 1956 г. в Берлин. Баща му е британски офицер, а майка му е австрийка. Уотърхаус израства двуезично и учи в катедралната гимназия във Ферден, Долна Саксония, където баща му няколко години служи като британски офицер за свръзка.
През 1975 г. полага матура в гимназията на Винзен (Луе)[1] Следва германистика и англицистика във Виенския университет, а също през 1981/82 г. в Южнокалифорнийския университет в Лос Анджелис.
През 1982 г. полага изпит за магистър, а през 1984 г. се дипломира във Виенския университет с теза „Утопията в поезията на Паул Целан“ и става доктор по философия.
Петер Уотърхаус е автор на стихотворения, есета, романи, разкази и пиеси. Освен това превежда художествена литература от английски и италиански.
Негови творби са преведени на английски, италиански, шведски, унгарски, норвежки и датски.
През 2000 г. Уотърхаус става инициатор на „Волфенбютелските разговори върху превода“.
Членува в Сдружението на австрийските писателки и писатели.
Живее във Виена.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Auf dem Weg zum „Kunst-Freien“, Diss., 1984
- Menz, 1984
- Besitzlosigkeit, Verzögerung, Schweigen, Anarchie, 1985
- Passim, 1986
- Das Klarfeld Gedicht, 1988
- Diese andere Seite der Welt (zusammen mit Margit Ulama), 1989
- Sprache, Tod, Nacht, außen, 1989
- Kieselsteinplan für die unsichtbare Universität, 1990
- Blumen, 1993
- Verloren ohne Rettung, 1993
- Die Schweizer Korrektur (zusammen mit Durs Grünbein und Brigitte Oleschinski), 1995
- E 71, 1996
- Die Geheimnislosigkeit, 1996
- Im Genesis-Gelände, 1998
- Lobreden auf den poetischen Satz (zusammen mit Robert Gernhardt und Anne Duden), 1998
- Prosperos Land, 2001
- Von herbstlicher Stille umgeben wird ein Stück gespielt, 2003
- Die Nicht-Anschauung, 2005
- (Krieg und Welt), 2006
- Der Honigverkäufer im Palastgarten und das Auditorium Maximum, 2010
- Die Auswandernden, 2016
- Equus. Wie Kleist nicht heißt, 2018
Награди (подбор)
[редактиране | редактиране на кода]- 1989: „Награда Манускрипте“
- 1990: „Награда Николас Борн за поезия“
- 1993: Preis der Stadt Münster für Europäische Poesie
- 1994: „Австрийска държавна награда за литература“
- 1997: „Награда Хаймито фон Додерер“
- 2000: Adolf-Mejstrik-Ehrengabe für Lyrik der Deutschen Schillerstiftung
- 2002: Österreichischer Staatspreis für literarische Übersetzung
- 2004: „Награда Ханс Карл Артман“
- 2007: „Награда Ерих Фрид“
- 2008: „Литературна награда на Виена“
- 2011: „Награда Ернст Яндл“
- 2011: „Награда Николас Борн“
- 2012: „Голяма австрийска държавна награда за литература“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gymnasium Winsen 1959-1989. 30 Jahre Abitur. Jubiläumsschrift des Gymnasium Winsen Mai 1989
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Петер Уотърхаус- ((de)) Биографични данни за Петер Уотърхаус в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Петер Уотърхаус в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Петер Уотърхаус в Австрийската национална библиотека
- ((de)) Петер Уотърхаус в Austria-Forum
- ((de)) Петер Уотърхаус в Verlag Urs Engeler Editor
- ((de)) Петер Уотърхаус в Perlentaucher
- ((de)) Петер Уотърхаус в Die LYRIKwelt
- ((de)) Петер Уотърхаус чете свои стихове в lyrikline
- ((de)) Петер Уотърхаус в Personensuche
|
