Петър Габровски
Тази статия е за десния политик, министър. За социалиста и фотограф вижте Петър Габровски (фотограф).
| Петър Габровски | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1945 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | Ратничество за напредък на българщината |
| Петър Габровски в Общомедия | |
Петър Димитров Габровски е български политик, министър на вътрешните работи през 1940 – 1943 г. През септември 1943 г. за кратко ръководи правителството, но не е формално избиран за министър-председател на България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Габровски е роден на 21 юли (9 юли стар стил) 1898 г. в Разград, но израства в Търново, където през 1916 година завършва средното си образование. През 1917 година завършва Школата за запасни офицери, след което участва в Първата световна война като взводен командир.[1]
След войната Габровски завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1923), специализира във Виенския университет (1924) и работи като адвокат в София. Член е на Висшия адвокатски съвет и на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати.[1]
През 1936 година Габровски е един от основателите и ръководител на националистическата организация Ратничество за напредък на българщината.[1][2] По-късно напуска ратническата организация.[3]
Петър Габровски е министър на железниците, пощите и телеграфите в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (23 октомври 1939 – 15 февруари 1940) и министър на вътрешните работи и народното здраве в първото и второто правителство на Богдан Филов (15 февруари 1940 – 14 септември 1943). След смъртта на цар Борис III и назначаването на Богдан Филов за регент той временно председателства заседанията на 58-ото правителство на България.[1]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Петър Габровски бяга в Турция и на 12 септември се явява в сградата на Българската екзархия в Истанбул, но турското правителство му дава тридневен срок да напусне страната. На 19 септември е арестуван и под британски натиск е екстрадиран в България, като по време на ареста си е подложен на остри нападки от британски и американски журналисти.[4]
Габровски е сред осъдените на смърт от Народния съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. в София. През 1996 г. присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 103 – 104.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 2; Издателство на БАН, 1981 г. / стр. 11
- ↑ България – своенравният съюзник на Третия Райх, Съставители: Витка Тошкова, Николай Колев, Николай Стоименов, Румен Николов, Стилиян Нойков, София 1992, с. 143. (Телеграма на държавния секретар на държавния секретар на германското Министерство на външните работи Щеенграхт, 6 септември 1943 г.)
- ↑ Методиев, Момчил. Нюйоркски митрополит Андрей. София, Рива, 2016. ISBN 978-954-320-561-5. с. 115.
| |||||||||||
| |||||||||||||||
|
