Петър Жеков | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | Вълшебният стрелец | ||||||||
Роден | Петър Петров Жеков 10 октомври 1944 г. | ||||||||
Починал | 18 февруари 2023 г. | ||||||||
Ръст | 182 см | ||||||||
Пост | Централен нападател | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Петър Жеков в Общомедия |
Олимпийски игри | ||
---|---|---|
Мексико 1968 | футбол |
Петър Петров Жеков е български футболист, централен нападател. Той е първият от тримата българи, носители на „Златната обувка“ – 1969 г. Голмайстор на А футболна група в България рекордните 6 пъти. През 2016 г. е член на Надзорния съвет на ЦСКА.
Роден е на 10 октомври 1944 г. в с. Книжовник, Хасковско. Играл е за Химик (Димитровград) (1962 – 1963), Берое (1963 – 1968) и ЦСКА (1968 – 1975). [1]
С екипа на ЦСКА Жеков е 5-кратен шампион на България през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 година и 4-кратен носител на купата на България през 1969, 1972, 1973 и 1974 г. Голмайстор на първенството с Берое през 1967 г. с 31 гола и през 1968 г. с 31 гола, както и с ЦСКА през 1969 г. с 36 гола, 1970 г. – 31, 1972 г. – 27 и 1973 г. – 29. Носител на „Златната обувка“ през 1969 г. с 36 попадения, на „Сребърната обувка“ през 1970 г. и „Бронзовата“ през 1973 г. В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 11 гола, за КНК има 5 мача и 7 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 67 в първата стотица на голмайсторите в света.
Жеков е „Заслужил майстор на спорта“ от 1965 г. Завършва ВИФ. Носител е на сребърен „Орден на труда“ през 1968 г. Той е вторият голмайстор в клубното първенство на България за всички времена (след Мартин Камбуров), притежаващ невероятен нюх към гола и стрелящ към вратата при всяка възможност и от всяко положение.
Треньорска кариера: помощник-треньор на ЦСКА (1985 – 1990 и април-май 1994) и старши треньор на Хебър (1976/77), Добруджа (1991/92 в А група), Ямбол и Вихрен (треньор и генерален мениджър през сезоните 2005/06 и 2006/07).[2][3]
Жеков записва 14 мача с 3 гола за юношеския национален отбор на България до 19 години и 2 мача за младежкия тим, преди да дебютира за мъжкия състав през 1964 г. Две години по-късно попада в 22-мата избраници на чешкия селекционер Рудолф Витлачил за Световното първенство в Англия през 1966 г., на чийто финали играе в 1 мач. След това с 4 гола става голмайстор на най-силната ни кампания за европейско първенство през 1968 г., когато България стига до епични четвъртфинални сблъсъци с Италия. Първият и единствен капитан на български отбор, играл на финал на голям турнир – олимпиадата в Мексико през 1968 г. Участва и в 1 мач от финалите на Световното първенство в Мексико през 1970 г. Играе за националния отбор до 1973 г., като записва общо 72 мача с 50 попадения.
Сезон | Клуб | Мачове | Голове |
---|---|---|---|
1962/63 | Димитровград | 25 | 8 |
1963/64 | Берое | 27 | 11 |
1964/65 | Берое | 30 | 18 |
1965/66 | Берое | 26 | 20 |
1966/67 | Берое | 29 | 21 |
1967/68 | Берое | 29 | 31 |
1968/69 | ЦСКА | 29 | 36 |
1969/70 | ЦСКА | 28 | 31 |
1970/71 | ЦСКА | 27 | 16 |
1971/72 | ЦСКА | 33 | 27 |
1972/73 | ЦСКА | 31 | 29 |
1973/74 | ЦСКА | 14 | 2 |
1974/75 | ЦСКА | 5 | 3 |
1994/95 | Олимпик (Галата) | 1 | 1 |
1996/97 | Берое | 6 | 3 |
На 10 октомври 2014 г. Петър Жеков навършва 70 години. По този случай е награден със „Златна топка“ от Пресклуб „България“ и получава плакет от Министерството на спорта. Българският футболен съюз не поздравява юбиляра. Жеков изразява учудването си на пресконференцията, че няма представител на БФС.
В чест на известния нападател на стадион „Българска армия“ се провежда детски спортен празник, а след това се играе мач между ЦСКА и Раднички Ниш. Тържеството завършва с честване на 70-годишния юбилей на Петър Жеков на пистата на стадиона. [6]
Умира в съня си на 78 години. Смъртта му е обявена на 18 февруари 2023 г. [7]
|