Пиер Огюст Кот Pierre Auguste Cot | |
френски художник | |
Роден |
17 февруари 1837 г.
|
---|---|
Починал |
Париж, Франция |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Националност | Франция |
Кариера в изкуството | |
Стил | Академизъм |
Жанр | портрет |
Академия | Школа по изящни изкуства в Тулуза |
Учители | Леон Коние, Александър Кабанел и Уилям Адолф Бугро |
Направление | живопис |
Семейство | |
Деца | Габриел Кот |
Пиер Огюст Кот в Общомедия |
Пиер Огюст Кот (на френски: Pierre Auguste Cot) е френски художник от школата на академичния класицизъм. Той е автор на множество портрети.
Кот е роден в Бедарийо, Еро и отначало учи в Школата по изящни изкуства в Тулуза, преди да се установи в Париж. Учи при Леон Коние, Александър Кабанел и Уилям Адолф Бугро. През 1863 г. прави успешен дебют в Парижкия салон и през 1870-те бързо печели популярност.
Радва се на подкрепата на скулптора Франсиск Дюре, за чиято дъщеря се жени, както и на Бугро, който рисува портрет на дъщерята на Кот, Габриел.
Освен портретите, които рисува, особено известни картини на Кот са „Пролет“ и „Бурята“, изложени в Музея на изкуството „Метрополитън“, Ню Йорк. „Бурята“ е притежание на музея,[1] а „Пролет“ е частна собственост.
Кот печели многобройни награди и отличия, а през 1874 г. става Кавалер на Ордена на почетния легион.[2]
Негови ученички са били Елън Дей Хейл (1855 – 1940) и Анна Елизабет Клумпке (1856 – 1942).
Пиер Кот умира в Париж през 1883 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pierre Auguste Cot в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|