Пиер Рьоверди Pierre Reverdy | |
![]() Портрет на Пиер Рьоверди от Амедео Модилияни (1915) | |
Роден | 13 септември 1889 г. |
---|---|
Починал | 17 юни 1960 г. Солем, Франция |
Професия | поет |
Националност | ![]() |
Активен период | 1915 – 1960 |
Жанр | поезия |
Направление | кубизъм, дадаизъм, сюрреализъм |
Известни творби | Les Ardoises du toit (1918) La Liberté des mers (1947-1955) Sable mouvant (1959) |
Повлиял на
| |
Подпис | ![]() |
Пиер Рьоверди в Общомедия |
Пиер Рьоверди (или Реверди[1]) (на френски: Pierre Reverdy) е френски поет, свързван с кубизма и сюрреализма.
Пиер Рьоверди е роден в южна Франция, в региона Нарбон близо до т.нар. Montagnes Noires (Черни планини). Сведенията за детството му са малко и неясни. Когато се родил, майка му е била омъжена за човек, който живеел в Аржентина. Родителите му сключват брак едва през 1897 г. Известен е фактът, че баща му го научил да чете и пише. Прадедите му били каменоделци и скулптори, чиито произведения са всъщност елементи от църковна украса.
Пристига в Париж през октомври 1910 г., за да се посвети на писане. Там в художествения анклав около Bateau-Lavoir, той се запознава с Гийом Аполинер, Макс Жакоб, Пабло Пикасо, Жорж Брак, Амедео Модилиани и Андре Бретон. Всички идвали, за да се възхищават и възхваляват поезията на Рьоверди. През 1915 г. той публикува малък като обем сборник с поезия. Втората му стихосбирка, която излиза през 1924 г. – „Les épaves du ciel“, му носи огромен успех. Стихотворенията в него са кратки, фрагментарни, думите пресъздават остри визуализации; обемът им е литературен еквивалент на пластичното изкуство, практикувано от художниците и скулпторите кубисти. В първия манифест на сюрреализма Бретон нарича Рьоверди „най-великият поет на епохата“. Луи Арагон казва за него, че е техният „непосредствен старейшина, поет за пример“. През 1917 г. заедно с Гийом Аполинер и Макс Жакоб създават списанието Nord-Sud, което включва много дадаистки и сюрреалистични текстове. Между 15 март 1917 и 15 октомври 1918 г. са отпечатани 16 книжки. Смята се, че идеята за името на периодичното издание е вдъхновена от отварянето на нова линия на парижкото метро в направление север-юг, от Монмартър до Монпарнас; това било и намерението на Рьоверди – да обедини жизнеността на тези два квартала.
По природа Рьоверди е мрачен човек, поради това и стоящ встрани от френетичния свят на бохемския Париж. През 1926 г. по време на ритуален акт, означаващ отказ от материалния свят, той изгаря много от своите ръкописи пред очите на своите приятели. Приема католицизма и се премества заедно със съпругата си, Хенриет, в малка къща в близост до Бенедиктинското абатство в Солем. Това място се превръща в негов дом през следващите 30 години, където води „отшелнически“ живот.
Докато живее в Солем, подготвя няколко стихосбирки, включително „Sources du vent“, „Ferraille“ и „Le Chant des morts“. Освен това публикува и две произведения с критически характер (като реакция на литературата смесена с афоризми) озаглавени „En vrac“ и „Le livre de mon bord“. По време на Втората световна война, когато Франция е окупирана от Германия, Рьоверди става партизанин в съпротивителното движение. При освобождаването на Париж от нацистите, борците от Френската съпротива поемат отговорността за залавянето и арестуването на френския предател и германски шпионин Барон Луи де Вауфреланд.
Известно е, че една от най-продължителните и сърдечни връзки на Рьоверди е била с дизайнерката Коко Шанел – романсът им трае от 1921 до 1926 г. След като огънят на този пожар угасва, те продължават да поддържат приятелски отношения близо 40 години.[2] Рьоверди бил едновременно ужасен и заинтригуван от социалния кръг около нея. Тогава поетът силно се увлича по американския джаз, който по това време набира голяма популярност сред парижани, тип нощен живот, който Коко не понасяла. Дизайнерката обаче била необходим компонент в поетичната му продукция. Тя го окуражава, подпомагала неговите креативни възможности и дори успявала да уталожи финансовата му нестабилност, като тайно изкупувала ръкописите му чрез неговия издател.
Смята се, че легендарните максими, приписвани на Шанел, публикувани в периодичните издания, са били създадени под менторството на Рьоверди, като съвместна работа. „Преглед на кореспонденцията ѝ разкрива пълно противоречие между стила ѝ на писане на писма и този на композиране на максими. След коригиране на шепата афоризми, които Шанел пише за своята професия, Рьоверди добавя към колекцията „шанелизми“ мисли от по-общ характер – за живота и светоусещането, за очарованието и любовта.“
Предполага се, че Рьоверди не е бил наясно със сътрудничеството на Шанел с нацистите по време на войната. Докато той бил убеден в безпомощността на жените, като по уязвим пол, скоро установил, че Шанел е манипулирана от мъже, които я убедили да се превърне в шпионин на германците. Още повече, като предан католик, Рьоверди успява да освободи Коко от собствените ѝ прегрешения. Толкова силна била връзката му с нея, че през 1960 г., усещайки, че смъртта му е близка, Рьоверди пише поема, посветена на жената, която е обичал цели 40 години.
|