Пиеро дела Франческа Piero della Francesca | |
италиански художник | |
предполагаем автопортрет „Възкресение“ | |
Роден | 1415 г.
|
---|---|
Починал | 12 октомври 1492 г.
|
Националност | италианец |
Стил | живопис |
Направление | Ранен Ренесанс |
Известни творби | „Кръщение Христово“ „Бичуването на Христос“ |
Повлиял | Лука Синьорели, Мелоцо да Форли |
Пиеро дела Франческа в Общомедия |
Пиеро дела Франческа (Pronunciation; на италиански: Piero della Francesca), известен и като Пиеро дел Борго, е един от най-значимите таланти в италианската живопис. Родителите му са местен търговец на платове и аристократка от Умбрия. Сведенията за точната дата на раждането му са изгубени заради пожар в архивата на родното му градче Борго-Сансеполкро.
Живее и твори през XV век. Приятел е на Алберти и на математика Лука Пачоли. Той е учител на Лука Синьорели и повлиява на Мелоцо да Форли, на бащата на Рафаело - Джовани Санти и на други умбрийски художници, включително на ранните творби на самия Рафаело.
Счита се, че авторският стил на Пиеро се формира под влияние на Флорентинската школа. Започва работа във Флоренция, заедно с Доменико Венециано. Възможно е той да е ученик на неизвестен живописец от Сиена, но всъщност не е известно при кого е учил, въпреки че са известни някои негови ранни работи, включително под ръководството на Антонио Д' Ангиари в олтара на църквата "Сан Франческо" в Борго-Сансеполкро.
Той е най-големият интелектуалец в живописта преди Леонардо да Винчи, но се отличава и с чувствителност и хармоничност. Произведенията му са с величествени, запленяващи и тържествени, а образите - стилизирани, съразмерни и изпълнени със светлина и мекота.
В края на живота си Пиеро започва да губи зрението си и се посвещава на изучаване на математиката[1]. Той е автор на 2 математически трактата: „За перспективата в живописта“ (Амброзианска библиотека в Милано) и „Книга за петте правилни тела“. Пиеро открива въздушната перспектива, след като забелязва, че с отдалечаването на предметите цветовете губят силата си.
„ | Ако флорентинците искат да изобразяват света какъвто е, то Пиеро първи от живописците прави последователни изводи чрез убеждението си, че светът може да се изобрази само такъв, какъвто той представлява, но видимото не е такова само по себе си, а само благодарение на светлината по различен начин отразявана от различни повърхности[2]. | “ |