Пионер (програма)

Вижте пояснителната страница за други значения на Пионер.

Програмата Пионер (на английски: Pioneer program) е американска космическа програма за изследване на планетите в Слънчевата система от безпилотни космически апарати. Двата най-известни апарата са Пионер 10 и Пионер 11, които изследват външните планети и напускат Слънчевата система. Всеки от тях носи златна плаки „Пионер“ изобразяваща мъж и жена, носеща информация за създателите на сондите, която да бъде ползвана ако някой ден бъдат открити от извънземна цивилизация.

Ранни мисии от програма Пионер

Космически апарати Пионер 3 и 4 имат конусовидна форма.

Първите мисии са опит да се преодолее земното притегляне просто за да се докаже, че това е осъществимо и за да се изучава Луната. Това включва и първата мисия на НАСА, която е формирана от тогавашната НАКА. Тези мисии са проведени от американските военновъздушни сили и армия.

Космически апарати „Ейбъл“ (1958 – 1960)

Повечето мисии са означени с най-известното си наименование и алтернативно в скоби.

Пионер 0 (Тор-Ейбъл 1, Пионер) – космически апарат пратен да изследва Луната (Проблем с ракетата-носител след 77 секунда), 17 август 1958 г.
Пионер 1 (Тор-Ейбъл 2, Пионер I) – космически апарат до Луната, не успява да навлезе в правилна орбита и изгаря в земната атмосфера (провал при третата степен на ракетата), 11 октомври 1958 г.
Пионер 2 (Тор-Ейбъл 3, Пионер II) – лунен орбитър, обратно навлизане в атмосферата и изгаряне на апарата (неуспех при третата степен на ракетата), 8 ноември 1958 г.
Пионер П-1 (Аталс-Ейбъл 4А, Пионер W), загуба на апарата, 24 септември 1959
Пионер П-3 (Аталс-Ейбъл 4, Аталс-Ейбъл 4Б, Пионер X) – лунен орбитър, провал при опита за изстрелване, 26 ноември 1959
Пионер 5 (Пионер П-2, Аталс-Ейбъл 4, Пионер V) – изстрелян в междупланетното пространство между Земята и Венера, 11 март 1960 г.^[1]
Пионер П-30 (Аталс-Ейбъл 5А, Пионер Y) – лунен космически апарат, неуспешен опит за навлизане в лунната орбита, 25 септември 1960 г.
Пионер П-31 (Аталс-Ейбъл 5Б, Пионер Z) – лунен космически апарат, ракетата-носител се взривява 68 секунди след излитането, 15 декември 1960 г.

Лунни сонди „Джуно II“ (1958 – 1959)

Пионер 3 – апаратът не успява да навлезе в орбита около Луната, 6 декември 1958 г.
Пионер 4 - първия космически апарат успял да излезе от гравитационното поле на Земята и навлязъл в хелиоцентрична орбита

Късни мисии от програма Пионер (1965 – 1978)

Художествено изображение космически апарати Пионер 6 - 9.

Пет години след като мисиите на Ейбъл свършват Изследователски център „Еймс“ използва името „Пионер“ за нова поредица от космически апарати целящи първоначално изследване на вътрешната Слънчева система, а по-късно и мисии до Юпитер и Сатурн. Въпреки че мисиите са успешни те предоставят много „по-бедни“ снимки от тези на програма Вояджър стартирала пет години по-късно.

Новите космически мисии започват от Пионер 6.

Източници

↑ Aeronautics and Astronautics Chronology, 1960 // NASA. Архивиран от оригинала на 2009-01-09. Посетен на 2012-09-05.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Пионер (програма)

Уикипедия разполага с
Портал:Космически полети

Официална страница на програма Пионер Архив на оригинала от 2006-02-06 в Wayback Machine.

[1] Aeronautics and Astronautics Chronology, 1960 // NASA. Архивиран от оригинала на 2009-01-09. Посетен на 2012-09-05.

[1]