Пионер 11

Пионер 11
	Пионер 11
	Пионер 11 до планета Сатурн (художествено изображение)
Общи данни
По програма на	Пионер
Основни изпълнители	Изследователски център Амес, НАСА
Основни цели	достигане на дълбокия космос
Дата на изстрелване	5 април 1973
Стартова установка	Атлас-Кентавър/TE364-4
Маса	259 kg
Орбита/траектория	покрай Юпитер, Сатурн, външната Слънчева система
Продължителност	неизвестна (8212 дни от изстрелването до края на мисията на 30 септември 1995 г., когато се губи контакт с апарата)
Уебстраница	www.nasa.gov
Оборудване
	индукционен магнитомер,; анализатор на плазмата,; детектор за заредени частици,; комплект Гайгерови броячи,; детектор на космическото лъчение,; радиационен детектор, ултравиолетов фотометър,; фотокамера,; инфрачервен радиометър,; комплект за изучаване на метеорното вещество и комплект детектори на метеорни частици.;
	Пионер 11 в Общомедия

Пионер 11 (на английски: Pioneer 11) e втория космически апарат прекосил астероидния пояс и първият посетил Сатурн. Пионер 11 използва гравитацията и гравитационно подпомагане от планета Юпитер за да нагоди траекторията си към Сатурн. Стартът е на 5 април 1973 г. от ВВС база Кейп Канаверъл.^[1]^[2] Маса му е 258,5 kg, в това число научни прибори – 30 kg. Височина – 2,9 m. Максимален размер (диаметър на отражателя на остронасочената антена) – 2,75 m. Бордовият енергиен източник работи с плутоний-238. Апарата функционира до ноември 1995 г., когато предава последния си достигнал до Земята сигнал.^[3]

След преминаването на Пионер 10 през астероидния пояс, на 5 април 1973 г. с ракета Атлас е изстрелян и апарата Пионер 11. През декември 1974 г. сондата прелита на около 40 000 км над облаците на Юпитер и предава подробни снимки на планетата. През септември 1979 г. прелита на около 20 000 km от повърхността на Сатурн. Провежда различни измервания и предава фотографии на планетата и спътника Титан. В 1995 г. връзката с космическия апарат е загубена. Тези две сонди поставят началото на изследванията на външните планети от нашата слънчева система. Пионер 10 и Пионер 11 носят на борда си плочка с послание за евентуалните цивилизации, които може да открият двата апарата. Покойният Карл Сейгън е помогнал за съставянето на тази плочка, носеща илюстрация на мъж и жена и положението на Земята в Галактиката. Подобно на съобщение в бутилка, тази плочка ще пътешества в космическото пространство и е възможно един ден да бъде открита от чужда цивилизация.

Среща с Юпитер

По време на най-голямото си доближаване до Юпитер на височина 34 000 km от планетата осъществено на 2 декември 1974 г.^[4] апаратът заснема Голямото червено петно. Направени са първите наблюдения на обширните полярни региони на планетата и е определена масата на юпитеровия спътник Калисто. Пионер 11 използва масата на Юпитер за да нагоди траекторията си към Сатурн.