Пирамиди в Гиза

Пирамиди в Гиза
Трите големи пирамиди в Гиза с три по-малки пирамиди пред тях
Местоположение
Пирамиди в Гиза Местоположение в Египет 29.976111, 31.132778
Страна	Египет
Археология
Вид	Пирамиди
Период	XXVII-XXVI век пр.н.е.
Епоха	Четвърта династия на Древен Египет
Пирамиди в Гиза в Общомедия

Пирамидите в Гиза (на арабски: اهرامات الجيزه) са група древноегипетски пирамидални гробници, разположени на платото Гиза в Египет, на западния бряг на река Нил.

Основното предназначение на египетските пирамиди е съхранението на останките на починали фараони.^[1]

Разположени са на 9 километра от град Гиза и на 25 километра югозападно от Кайро. Групата археологически паметници включва трите големи пирамиди – Хеопсовата пирамида, Пирамидата на Хефрен и Пирамидата на Микерин – както и няколко по-малки пирамиди, разположени в близост до тях. Те са най-старият и единственият запазен до днес паметник от 7-те чудеса на Античния свят.

Пирамидите са част от Некропола в Гиза, комплексен археологически обект, включващ още Големия сфинкс, останки от древно селище, обслужвало комплекса, както и множество по-малки религиозни и погребални паметници. През 1979 година целият некропол е обявен от ЮНЕСКО за част от световното наследство.

Разположение

Пирамидите в Гиза са основните паметници на Некропола в Гиза. Този археологически обект се намира непосредствено на югозапад от очертанията на град Гиза и на 15 km югозападно от центъра на днешната египетска столица Кайро. Той заема пустинно плато, издигнато над плодородната долина на река Нил, разстоянието до която е около 7 km.

Пирамидите са заобиколени от десетки други археологически обекти – гробища и отделни гробници и мастаби, няколко храма и монументалната статуя, известна като Големия сфинкс. Най-голямата от тях е Хеопсовата пирамида, разположена в северната част на комплекса. Малко по-малка от нея е Пирамидата на Хефрен, намираща се на около 500 m на югозапад. Последната от трите големи пирамиди е Пирамидата на Микерин, която е значително по-малка и се намира на около 500 m югозападно от тази на Хефрен. Освен трите големи пирамиди, комплексът включва и няколко значително по-малки, често наричани „пирамиди на цариците“ – три пирамиди на изток от Хеопсовата, една на юг от Хефреновата и три на юг от Микериновата.

1. Пирамида на Хеопс 2. Пирамида на Хефрен 3. Пирамида на Микерин 4. Погребален храм на Хефрен 5. Погребален храм 6. Пирамида спътник 7. Храм на Хефрен в долината 8. Храм на Микерин в долината 9. Гробница на царица Хетеп-Херес I 10. Пирамида на Хенткаус I 11. Пирамиди на царици 12. мастаби 13. Големият сфинкс 14. Храм на сфинкса 15. Гробница на Хемиуну 16. Център за изучаване на пирамидите 17. Билетна каса

18. Ями, в които са намерени Слънчевите лодки 19. Новия път 20. Гробници, изсечени в скалите 21. Село на занаятчии 22. Кайро 23. Село Назлет-ел-Самман 24. Погребален път 25. Каменоломна на Микерин 26. Съвременно гробище 27. На юг, гробници издълбани в скалите 28. Стена на оградата 29. Мастаби и гробници, издълбани в скалите 30. Западно гробище 31. Източно гробище 32. Зона с мастаби в центъра и гробници, издълбани в скалите

Хеопсовата пирамида

 Основна статия: Хеопсова пирамида

Хеопсовата пирамида на снимка от XIX век

Хеопсовата пирамида, наричана още Голямата пирамида и Пирамидата на Хуфу, е най-старата и най-голямата от пирамидите в Гиза. Въпреки че не са намерени никакви останки на фараон в нея, археолозите и египтолозите предполагат, че това е гробницата на втория фараон от Четвърта династия Хуфу (познат с гръцкото си име Хеопс), управлявал Древен Египет около 2589 – 2566 година пр.н.е. Съоръжението е строено в продължение на 10 – 20 години и се предполага, че е завършено около 2560 година пр.н.е.

С първоначална височина 146,5 m и ширина на основата 230,4 m, в продължение на 3 800 години Хеопсовата пирамида е най-високото изкуствено съоръжение в света. Макар че е сравнително добре запазена, днес пирамидата е висока едва 138,8 m – липсва върхът, както и външната каменна облицовка, използвана за строителството на сгради в близкия град Кайро. Смята се, че тази облицовка е образувала гладка външна повърхност, докато видимата в наши дни основна конструкция е стъпаловидна. Някои от облицовъчните камъни все още са запазени в долната част на пирамидата.

В Хеопсовата пирамида има три известни големи помещения (камери). Долната камера е издълбана в основната скала, върху която е изградена пирамидата, и е останала недовършена. Така наречените Камера на царицата и Камера на царя са разположени по-високо в конструкцията на пирамидата. Голямата пирамида е единствената египетска пирамида, в която са открити както възходящи, така и низходящи коридори.

Други съоръжения в некропола, свързани с Хеопсовата пирамида, са два мемориални храма в памет на Хуфу (един в близост до пирамидата и друг край река Нил), трите по-малки пирамиди за съпругите на Хуфу, издигната пътна рампа, свързваща двата храма, и група мастаби, вероятно гробници на приближени на владетеля.

Пирамидата на Хефрен

Пирамидата на Хефрен

 Основна статия: Пирамида на Хефрен

Пирамидата на Хефрен е втората по големина пирамида в Гиза – тя е по-малка от Хеопсовата пирамида, но по-голяма от тази на Микерин. Тя е гробницата на фараона Хефрен (известен още като Хафра, Кафре), управлявал около 2558 – 2532 година пр.н.е.^[2] Той е владател от Четвърта династия, син на Хеопс и баща на Микерин. Пирамидата е построена по време на неговото управление, а също така са извършени строителни работи по сфинкса. Има предположение, че именно неговото лице е изваяно на сфинкса.

Подобно на останалите пирамиди в комплекса, и Пирамидата на Хефрен е построена от големи каменни блокове варовик, тежащи средно по около 2 тона. Дължината на страната на основата на пирамидата е 215,5 m, височината първоначално е 143,5 m, а в наши дни – 136,4 m.^[3] Наклонът на стените ѝ е 53° 10', малко повече от този на Хеопсовата пирамида (51°50'40"). По тази причина и поради факта, че основата ѝ е разположена на 10 m по-високо, Пирамидата на Хефрен изглежда по-висока от Хеопсовата пирамида.

Както и при Хеопсовата пирамида, в ядрото на Пирамидата на Хефрен стои основната скала. Поради естествения наклон на платото Гиза северозападният ъгъл е изсечен в основната скала, докато югоизточният ъгъл е надстроен върху нея. От трите големи пирамиди при Пирамидата на Хефрен оригиналната облицовка е най-добре запазена – горната третина на съоръжението е с добре запазени облицовъчни камъни, но пирамидионът и част от върха изцяло липсват.

Пирамида на Микерин

Пирамида на Микерин

 Основна статия: Пирамида на Микерин

Пирамидата на Микерин е по-скромна в сравнение с другите две големи пирамиди в Гиза. Гробницата е на фараона от Четвърта династия Микерин (Менкаура), син на Хефрен и внук на Хеопс, който управлява около 2530 – 2510 година пр.н.е. Нейният обем от 260 m³ е около 1/10 от обема на Хеопсовата пирамида. Оригиналната ѝ височина е 65,5 m, а наклонът на стените е около 51°20′25″. Сега е висока 61 m, а дължината на страната на основата ѝ е 108,5 m. Тя е най-южно разположената, най-късно построената и най-ниската от 3-те.

Пирамидата на Микерин е изградена от варовик и гранит. Долните 16 реда са гранит и очевидно незавършени, докато горните редове са от варовик. Вътрешността ѝ също се отличава с неединност и липсата на общ план.

Бележки

1. Verner 2001.
2. Shaw 2000, с. 90.
3. Skyscraper Source Media 2013.

Цитирани източници

• Shaw, Ian. The Oxford History of Ancient Egypt. 2000. (на английски)
• Pyramid of Chefren // skyscraperpage.com. Skyscraper Source Media, 2013. Посетен на 19 септември 2013. (на английски)
• Verner, Miroslav. The Pyramids: The Mystery, Culture, and Science of Egypt's Great Monuments. Grove Press, 2001, [1997]. ISBN 0-8021-3935-3. (на английски)