Пиренейска дива коза | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Bonaparte, 1845) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Пиренейска дива коза в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Пиренейската дива коза (Rupicapra pyrenaica) е антилопа коза, която живее в Пиренеите и Кантабрийските планини на Испания, Франция и Андора и Апенините в централна Италия. Това е един от двата вида от род Диви кози (Rupicapra), другият е дивата коза Rupicapra rupicapra.[2]
Пиренейската дива коза достига височина до 80 см. Лятната ѝ козина е руменокафява, а през зимата е черна или кафява, с по-тъмни петна около очите. И мъжките, и женските екземпляри имат рогове, извити назад, достигащи до 20 см дължина. Хранят се с трева, лишеи и пъпки на дървета. Стабилни и пъргави, те се намират на всяка надморска височина до 3000 м.
Подобно на други видове дива коза, пиренейската дива коза е била ловувана почти до изчезване, особено през 40-те години на миналия век, за производството на гюдерия. Оттогава популацията се е възстановила и през 2022 г. се оценява на около 50 000 зрели индивида.[4][2]
|