Пирит | |
Общи | |
---|---|
Формула (повтаряща се единица) | FeS₂ |
Класификация на Щрунц | 2.EB.05a |
Класификация на Дана | 2.12.1.1 |
Характеристики | |
Цвят | златен |
Твърдост по Моос | 6 |
Цвят на чертата | черно |
Плътност | 5,025 g/cm³ |
Пирит в Общомедия |
Пиритът е сулфиден минерал в земната кора с химична формула FeS2.[1][2] Много често съдържа примеси като мед, кобалт, сребро, злато, цинк и никел.[3] Съдържанието на желязо в него е 47%, а на сяра – 53%. Има метален блясък, твърдост по скалата на Моос 6 и кристализира в кубична сингония.[4] Цветът на пирита е златистожълт. Името му произлиза от гръцката дума πυρίτης (piritēs), която означава в буквален превод „огън“.[5] Дължи се на факта, че при удар изхвърля искри. Другото име, с което пиритът е известен, е „Златото на глупците“.[5][6]
Открит е още през каменната ера, когато е използван за палене на огън. Хората са го използвали, защото е могъл при одраскване с друг металически предмет да възпроизведе искра. В Древността алхимиците често правели различни експерименти с пирит. Често те опитвали да превърнат обикновен пирит в злато. Древни лечители смятали, че пиритът влияе на нервната система и го препоръчвали на пациентите си като най-добро лекарство. Смятало се, че този камък може да окаже накаква висша помощ на притежателя си, като например да стане лидер във всичко.
Находища на пирит се експлоатират в Русия, Норвегия, Франция, Германия. В България пирит се среща в почти всички полиметални находища в Родопите и Бургаско.[7]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pyrite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |