Пиро Гонзага

Пиро Гонзага
съграф на Родиго
Роден
1490 г.
Починал
22 януари 1529 г. (39 г.)
ПогребанОраторий „Сан Пиетро“ в Белфорте
Управление
Период14991531 с Лудовико Гонзага и 15211532 с Луиджи Гонзага (Родомонте)
ПредшественикЛудовико Гонзага с Федерико Гонзага
НаследникДжулия Гонзага
Други титлиГосподар на Боцоло (1527 – 1529)
Господар на Сан Мартино дал'Арджине (1527 – 1529)
Герб
Семейство
РодГонзага
БащаДжанфранческо Гондзага
МайкаАнтонио дел Балцо
Братя/сестриСестра
Лудовико Гонзага
Барбара Гонзага
Федерико Гонзага
Доротеа Гонзага
Сузана Гонзага
Камила Гонзага
Елеонора Гонзага
Антония Гонзага
Джована Гонзага
Джанфранческо Гонзага
СъпругаКамила Бентивольо
Лукреция Гонзага
ДецаИзабела Гонзага
Карло Гонзага
Иполита Гонзага
Камила Гонзага
Емилия Гонзага
Федерико Гонзага
Пиро Гонзага в Общомедия

Пиро Гонзага (на италиански: Pirro Gonzaga, * 13 април 1490, † 22 януари 1529, Гацуоло) от кадетския клон Сабионета е Боцоло на рода Гонзага е италиански кондотиер, съграф на Родиго (1499 – 1531 с Лудовико Гонзага и 1521 – 1532 с Луиджи Гонзага (Родомонте)), господар на Боцоло (1527 – 1529) и на Сан Мартино дал'Арджине (1527 – 1529).[1]

Той е вторият син на Джанфранческо Гонзага (* 1446 – 1496), италиански кондотиер и първи граф на Сабионета, и на съпругата му Антония дел Балцо (* 1461 – 1538). Негови дядо и баба по бащина линия са Лудовико III Гонзага, 2-ри маркграф на Мантуа, и Барбара фон Бранденбург, а по майчина – Пиро дел Балцо, княз на Алтамура и херцог на Веноца, и Мария Доната Орсини дел Балцо, граф на Монтескальозо. Има братя и сестри:

През 1499 г., след смъртта на баща си, той споделя с брат си Лудовико владението на Сабионета, Досоло, Помпонеско, Гацуоло и Родиго и заедно с другите си трима братя Лудовико, Федерико и Джанфранческо господството на Сан Мартино дал'Арджине. През 1521 г. отстъпва земите на Сабионета на брат си Лудовико.

В края на 1522 г. участва в превземането на Перуджа. Взет в плен и обвинен в престъпление през 1523 г., той претърпява конфискация на активите си и загуба на феодалните владения Гацуоло, Помпонеско и Досоло, които са присвоени от императора за неговия племенник Луиджи Гонзага, нар. „Родомонте“.

През 1525 г. участва в обсадата на Павия и претърпява поражение. След първоначална привързаност към каузата на империята той преминава на френската страна, за която се бори смело до поражението, претърпяно през 1525 г. в битката при Сант'Анджело Лодиджано срещу имперските войски, командвани от Фернандо Франческо д'Авалос, маркиз на Пескара. Пиро се предава и е затворен в кулата на Пицигетоне. Освободен е благодарение на намесата на майка си Антония, която плаща голяма сума в дукати, и се оттегля в Гацуоло.

Пише завещанието си на 25 април 1529 г., умира на 1 май и е погребан в Оратория „Сан Пиетро“ в Белфорте (днес подселище на Гацуоло).[2] След смъртта му неговият племенник Луиджи „Родомонте“ дава земите, които са били конфискувани от него, на синовете си Карло и Федерико.

Поетът Матео Бандело му посвещава Новела XXX от Prima parte (1554).

∞ за Камила Бентивольо (* 1480?, Болоня; † 19 ноември 1529), дъщеря на Анибале II Бентивольо, господар на Болоня, и на Лукреция д'Есте,[3] от която има двама сина и пет дъщери:

  • Ferrante Aporti, Memorie storiche riguardanti San Martino dall'Argine, Mantova, 2004
  • Antonio Anghinelli, Gazzuolo Belforte. Storia, arte, cultura, Mantova, 2007
  1. Ferrante Aporti, Memorie storiche riguardanti San Martino dall'Argine, Mantova, 2004. ISBN 88-88499-22-9.
  2. Rosanna Golinelli Berto. Associazione per i monumenti domenicani (a cura di), Sepolcri Gonzagheschi, Mantova, 2013
  3. Genealogia dei Gonzaga di Bozzolo.
  4. Brunoro Thiene.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pirro Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​