Плаващ кра́н (на английски: Floating crane или на френски: Grue flot-tante) е кран от стреловия тип на самоходен или несамоходен понтон, предназначен за негова основа и придвижване[1].
Основните изисквания на Морския Регистър, предявявани към понтоните на плаващите кранове са здравина на конструкцията, плавучест и устойчивост[2].
Според конструкцията на надстройката се разделят на неподвижни, подвижни и комбинирани, които на свой ред също се делят на отделни видове[2].
Към този тип се отнасят:
Също се наричат и универсални. Подвижните кранове са най-производителни: техните стрели не само се накланят, но и се въртят около вертикалната им ос. Товароподемността на такива кранове се измерва в широки граници и може да достига стотици тонове[2]. Подвижни кранове на свой ред се делят на:
Към този тип се отнасят плаващите двуопорни кранове, по моста на които се движи подвижен кран. Плаващият двуопорен кран е обикновен такъв поставен на понтон. Моста на крана е разположен по дължината на надлъжната ос на понтона, а неговата единствена конзола излиза отвъд контурите на понтона на разстояние, понякога наричано извънгабаритно. Това разстояние обикновено съставлява 7 – 10 m. Товароподемността на плаващите двуопорни кранове достига 500 t. Но, вследствие на голямото им металосъдържание плаващите двуопорни кранове не се произвеждат в СССР[2].
Плаващите кранове според тяхното предназначение се делят на:
Плаващите кранове могат да бъдат самоходни и несамоходни. Ако крана трябва да обслужва няколко порта или да се премества на значителни разстояния – той трябва да е самоходен. В този случай се използват понтони с корабни обводи[2].
Съгласно ГОСТ 5534 – 79:
Плаващите кранове, предназначени за монтажни работи, се използват при изграждане на хидротехнически съоръжения, за работи в корабостроителните и кораборемонтните заводи. Обикновено тези кранове са с голяма товароподемност:
Плаващите кранове се състоят от горна надстройка (собствено самия кран) и понтон. Преимущество на плаващите кранове е способността им да се преместват от един порт в друг и сравнително ниската им стойност при голяма товароподемност. Няколко плаващи кранове с товароподемност от сто до няколкостотин тона могат да обслужват всчкакви товари в пределите на голяма акватория[2].
Понтоните, подобно на корпусите на съдовете се състоят от напречни (шпангоути и палубни бимсове) и надлъжни (кил и килсони) елементи, обшити с листова стомана. По форма понтоните представляват паралелепипед със заоблени ъгли, или имат корабни обводи. Понтоните с правоъгълни ъгли имат плоско дъно и срез в кърмовата (или носовата) част. Понякога крана се монтира на два понтона (кран-катамаран). В този случай всеки понтон има повече или по-малко ясно изразен кил и форма, аналогична на формата на корпуса на обикновен съд. Понтоните на плаващите кранове понякога се правят непотопяеми, т.е.с снабдяват се с надлъжни и напречни прегради[2].
За увеличаване на устойчивостта на плаващия кран, т.е. способността му да се връща от отклонено положение в първоначалното след сваляне на натоварването, се понижава неговия център на тежестта. За това се избягват високите надстройки, а жилищните помещения за якипажа на крана и складовете са разположение вътре в понтона. На палубата се издава само рубката, камбуза и столовата. Вътре в понтона, надлъжно на неговите бордове, се разполагат танковете (цистерните) за дизелно гориво и прясна вода[2].
Механизмите на плаващите кранове имат, като правило, дизел-електрическо задвижване. В качество на движител се използват гребни винтове или кроловидни движители[2].
Плаващите кранове са предназначени за работи, провеждани на вода. За масовите товаро-разтоварни работи се използват кранове (обикновено несамоходни) с товароподемност до 25 t с опъване на стрелата до 35 m; за работи на много големи съдове – тежка категория, а също за строително-монтажни, корабостроителни и аварийно-спасителни работи – подвижни кранове с товароподемност до 350 t (обикновено самоходни) с опъване на стрелата до 60 m[3].
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Плавучий кран“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |