Пламтяща готика

Пламтящата готика (на френски: Gotique flamboyant) е название, дадено на витиеватия стил на късната готическа архитектура, популярна във Франция, Испания и Португалия през 15 век.

В Англия модата на пламтящата готика се появява и си отива през втората половина на 14 век, а през 15 век преобладава предимно готическия перпендикулярен стил. В Германия по същото време властва специална готика (на немски: Sondergotik).

Този стил възниква от френската лъчиста готика и е характерен с още по-голямо внимание към декоративните елементи на украсата.^[1]

Термин

Името на пламтящата готика идва от подобните на пламъци мотиви, орнаменти и силно удължени фронтони. Отворите за прозорци често имат сложна праволинейна форма, напомняща пламък на свещ. Стилът мануелин в Португалия и късноготическият стил „исабелино“ в Испания в края на 15 век и началото на 16 век стават все по-екстравагантни продължения на този архитектурен стил.

Поява

Появява се особено през 15 и началото на 16 век във Франция и Испания.^[2] Крупните строителни работи са преустановени във връзка с разпространението на „черната смърт“ – страшна епидемия от чума, която обхваща Западна Европа в средата на 14 век. Готическата естетика се отличава с религиозна насоченост и повишена духовност. Епидемията от „черната смърт“, напротив, привнася хаос и в религиозния, и в социалния живот. Изплашените духовни пастири могат да предложат само молитви и покаяния за греховете. Сред градовете, най-много пострадали от епидемията, е папската столица Авиньон.^[3]

След отстъпването на болестта в Европа настъпва периодът на късната или пламтяща готика – съответстваща на маниеризма. Наименованието „пламтяща готика“ произхожда от приличащите на езици от пламък орнаменти и силното удължаване на фронтоните и върховете на арките. Тя довнася повече детайли към удължените пропорции като увеличава декоративните детайли и ги украсява. Използват се характерни за стила полихромни фигури на светци.

Образци

Руанска катедрала

Западната фасада на Катедрала „Нотър Дам дьо Руан“ има плътна ярка декорация, както и пищна украса на части от дясната кула (15 век) и централната фенерна кула (13 – 16 век).

Църква „Сент Маклу“

Църквата „Сент Маклу“ в Руан (1500 – 1514) е недалеч от Катедралата в Руан и се счита за един от най-добрите примери за пламтящия стил във Франция. ^[2]

Кула на църквата „Сент Жак“ (Париж)

Кулата на църквата „Сен Жак“ е в близост до Лувъра в центъра на Париж и е обявена за паметник на пламтящата готика. Тя е всичко, което е останало от бившата църква „Сен Жак“, разположена в центъра на стария централен пазар на продукти. Построена е от богатата гилдия на касапите. ^[4]

• 
  Руанска катедрала:, централна кула (13 – 16 век) и дясна кула (15 век)
• 
  Детайл от западната фасада на Руанската катедрала (13 – 16 век)
• 
  Църква „Сен Маклу“, Руан (1500 – 1514)
• 
  Кула „Сент Жак“, Париж (16 век)

Катедрала в Мулен

Муленската катедрала или Катедралата „Благовещение на Света Дева“, съществуваща в наше време, е построена в стил „пламтяща готика“ Нейният основополагащ камък е положен през 1468 г. от Агнес Бургундска – 61-годишната вдовица на херцог Шарл I дьо Бурбон. Строителните работи са завършени през 1540 г.^[5]

• 
• 
• 
• 

Шартърска катедрала

Шпилът на северната кула на Катедралата „Нотър Дам дьо Шартър“ е в стил „пламтяща готика“.^[6]

• акценти от други френски провинции
• 
  Сляпа арка и декоративни плетеници в трансепта на Санслиската катедрала от 16 век
• 
  Църква „Свети Стефан“, интериор, Бове
• 
  Нотър Дам дьо л'Епин, западна фасада
• 
  Катедралата в Еврьо, северна фасада
• 
  Църква „Сен Северин“, Париж, колона
• 
  Нотър Дам дез Артс, деп. Йор
• 
  Църква „Сент Мало“, Руан, западна фасада
• 
  „Сент Уен“, Руан, неф
• 
  Абатство „Св. Троица“, Вандом, западна фасада

Готически стил извън Франция

Бургоска катедрала

Бургоската катедрала (Испания) е построена за първи път между 1221 и 1257 г. във френски стил „лъчиста готика“ с типичната си триетажна кота, сводове и ажури, и с изобилие от богата скулптура, особено около порталите. Започвайки от средата на 15 век, тя до голяма степен е реконструирана и ремонтирана в стил „пламтяща готика“ с нов хор с купол-свод със звезди, средокръстна кула и нови портали и хорове. Новата работа е завършена едва през 1567 г. Бургоската работилница продължава да обучава испански скулптори и занаятчии.^[7]

• 
  Порталът на апостолите, Катедрала в Бургос (13 век)
• 
  Кулите и факадата на Бургоската катедрала в стил „пламтяща готика“ (13 – 16 век)
• 
  Звезда на купола на Бургоска катедрала (15 – 16 век)
• 
  Златната пътека на северния трансепт на Бургоската катедрала (1519)

Белгия

Вариации на пламтяща готика, повлияни от Франция, но със свои собствени характеристики, започват да се появяват в други части на Континентална Европа. ^[2] Пламтящата готика има особено силно влияние в Белгия, която тогава е част от Испанска Нидерландия и също е част от католическата епархия с център Кьолн. Изключително високите кули са черта на брабантския стил. През 15 век белгийските архитекти създават забележителни примери за религиозна и светска пламтяща архитектура, една от които е кулата на катедралата „Свети Румболд“ в Мехелен (1452 – 1520), която е построена както като камбанария, така и като наблюдателна кула за отбраната на града. Кулата е висока 167 м (548 фута) и е проектирана да има кула с височина 77 м (253 фута), от които само 7 ма (23 фута) са завършени. Други забележителни за стила катедрали включват Катедралата в Антверпен с кула с височина 123 м (404 фута) и необичаен купол върху панданти, който е украсен с декоративни ребра, Катедралата „Свети Архангел Михаил и Св. Гудила“ в Брюксел (1485 – 1519) и Катедралата в Лиеж. ^[2]

• 
  Кулата на Св.Румболд в Мехелен (1452 – 1520)
• 
  Кулата на Антверпенската катедрала (1521)
• 
  Катедрала „Св.Михаил и Гудула“, Брюксел (1485 – 1519)

Кметствата на Белгия, много от които са построени от проспериращи търговци на текстил във Фландрия, са още по-ярки. Те са сред последните велики явления на готическия стил, докато Ренесансът постепенно идва в Северна Европа и са предназначени да покажат богатството и великолепието на техните градове. Основните примери включват кметството на Льовен (1448 – 1469) с неговото множество почти фантастични кули ^[2] и тези на Брюксел (1401 – 1455), Гент (1519 – 1539) и Монс (1458 – 1477). ^[2]

• 
  Льовенското кметство (1448 – 1469)
• 
  детайл от фасадата на Льовенското кметство
• 
  Кметството в Брюксел (1401 – 1455)
• 
  Кметството на Ауденаарде

Други

• Катедралата „Св. Николай“ във Фрибур 
• Миланската катедрала – рядък образец на пламтяща готика в Италия
• Катедралата на Севиля – по-специално „пламтящият свод“
• Църквата на св. Ана във Вилнюс

• 
  Съборна църква „Сент Вюлфран“ в Абвил, Франция, западна фасада
• 
  Църква „Нотър Дам“, Лувье, Нормандия, Франция, южен портал
• 
  Параклис „Сент Еспри“, Ру, О дьо Франс, Франция
• 
  Базилика „Св. Николай“, Сен Никола де Пор, деп. Мьорт е Мюзел, Лотарингия, Франция
• 
  Абатство „Сент Рикьор“ в деп. Сом, Франция
• 
  Кралският манастир с църква в Бург ан Брес, Франция
• 
  църква „Света Ана“, Вилнюс, Литва

Вижте също

• Готическа архитектура
• Лъчиста готика
• Готика
• Международна готика

Източници

1. Власов В. Г. „Пламенеющая готика“ // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. – СПб.: Азбука-Классика. – Т. VII, 2007. – С. 481
2. https://www.britannica.com/art/Flamboyant-style/ Flamboyant style – Encyclopædia Britannica
3. Кох Вильфрид Энциклопедия архитектурных стилей. Классический труд по европейскому зодчеству от античности до современности/Пер. с нем. – М.: ЗАО „БММ“, 2006. – 528 с.:ил. ISBN 3-577-10480-5 (него.), ISBN 5-88353-214-4 (рус.)
4. https://www.pop.culture.gouv.fr/notice/merimee/PA00086479 Кулата на църква „Сент Жак“
5. Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez. Издателство Éditions créer.1998.т.5
6. Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez. Издателство Éditions créer.1998.т.5
7. https://whc.unesco.org/pg.cfm?cid=31&id_site=316 /Катедралата в Бургос като обект на ЮНЕСКО за световно наследство