Планиница (дем Кукуш)

Вижте пояснителната страница за други значения на Планиница.

Планиница
Φύσκα
— село —
Гърция
41.1103° с. ш. 22.9914° и. д.
Планиница
Централна Македония
41.1103° с. ш. 22.9914° и. д.
Планиница
Кукушко
41.1103° с. ш. 22.9914° и. д.
Планиница
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областКарадаг
Надм. височина369 m
Население121 души (2021 г.)
Пощенски код61100
Телефонен код23410

Планиница или Липлак (на гръцки: Φύσκα, Фиска, до 1926 година Πλανίτσα, Планица[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Планиница има население от 289 души (2001).

Селото е разположено на 19 километра североизточно от демовия център град Кукуш (Килкис) и на 14 километра североизточно от Коркутово (Терпилос) в планината Карадаг (Мавровуни). На 5 km североизточно от Планиница има детски лагер (Катаскиносис), който официално признат за селище през 1961 година и е част от тогавашната община Планиница.[2] Според преброяването от 2011 година лагерът няма постоянни жители.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Планиница е предимно българско село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Планиница (Planinitza) е посочено като селище в Аврет Хисарската каза със 100 домакинства с 395 жители българи и 84 мюсюлмани.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 500 жители българи християни и 250 турци.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Планиница (Planinitza) има 640 българи екзархисти и в селото работи българско екзархийско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Планиница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България (30 семейства или ок. 150 души в Горни Воден, Асеновградско[9]) и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е променено на Фиска. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 92 семейства и 318 жители бежанци.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Планиница на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кавак[11] Καβάκ Левки Λεύκη[12] възвишение на И от Планиница (495,6 m)[11]
Родени в Планиница
  • Ангел Гогов (1897 - 1933), български революционер от ВМРО
  • Ангел Атанасов Кълев (1911 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[13]
  • Атанас Манолев (? – 1913), 2 рота на 3 солунска дружина, загинал на 22 юни 1913 година[14]
  • Атанас Манолов (1888 – ?), 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година[15]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΕΕΤΑΑ-Ελληνική Εταιρία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης Α.Ε. // Посетен на 2019-01-08.
  3. «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011», σελ. 10505 (с. 41 на pdf)
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ30/6463/127/11-3-1991 - ΦΕΚ 761/Β/20-9-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-11. Посетен на 22 октомври 2014.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 167.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98 – 99. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
  9. Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 62
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 420.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.