Пластинчати

Пластинчати
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Пластинчати (Placozoa)
Научно наименование
K.G.Grell, 1971
Пластинчати в Общомедия
[ редактиране ]

Пластинчати (Placozoa; от гр.: plakos — „плосък“, zoa — „животни“) са базална група безгръбначни. Те са най-простите по структура от всички непаразитни многоклетъчни животни (Metazoa). Обикновено са класифицирани като единствен вид, Trichoplax adhaerens, въпреки че генетичното им разнообразие сочи, че вероятно съществуват няколко морфологично сходни вида.[1]

Устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Тялото на пластинчатите е с неправилна форма, широко 1-3 mm и тънко (като пластинка) около 0,05 mm. Тялото има единствено гръбно-коремна (дорсо-вентрална) полярност. Състои се от няколко хиляди клетки диференцирани в само четири вида и формиращи три слоя в тялото – гръбни епителни, два вида коремни епителни и свързващи ги фибрилни клетки.

Горният слой на тялото е изграден от гръбни епителни клетки имащи по едно камшиче и съдържащи маслени капчици които пречупват светлината.[2] Коремният слой се състои от жлезисти клетки без камшиче, които вероятно отделят храносмилателен сок и цилиндрични клетки с камшиче, които може би са лепливи и способни да резорбират смлените вещества.[3] Между двата епителни слоя се намира пространство изпълнено с течност и мрежа от многоядрени фибрилни клетки (синцитии).[2]

Живот

[редактиране | редактиране на кода]

Пластинчатите обитават плитчините (литорала) на тропични и субтропични басейни. Те пълзят по морски субстрати придвижвайки се чрез множеството реснички на коремните епителни клетки в търсене на храна. Попадайки на храна, те просто застават над нея, отделят смилателни ензими и абсорбират смлените вещества чрез фагоцитоза с коремните си епителни клетки. Понякога огъват тялото си дъговидно над субстрата, оформяйки джобчета от своеобразни „псевдостомахчета“ за по-ефективно смилане на храната.[4][2]

Храната им се състои от детрит (органични отпадъци), микроскопични водорасли и някои дребни едноклетъчни. В лабораторни условия са отглеждани в продължение на години с диета състояща се от криптофитните водорасли Cryptomonas.[5]

Класификация и филогенеза

[редактиране | редактиране на кода]

Няма достатъчно убедителни фосилни данни за Placozoa, макар че едиакарийният (прекамбрий, преди 550 милиона години) организъм Dickinsonia изглежда тясно свързан с този тип.[6]

Традиционно, класификацията се основава на ниво им на организация – те не притежават никакви тъкани или органи. Това обаче може да бъде в резултат на вторична загуба, така че не е достатъчно за отделянето им в самостоятелен клон. По-нови изследвания се опитват да ги класифицират въз основа на ДНК последователности от генома им, като ги поставят между водни гъби и същински многоклетъчни.[7] В толкова беден на представители тип се счита, че молекулярните данни са най-надеждни за установяването на филогенезата на Placozoa.

Филогенетична позиция на пластинчатите:


Някои водни гъби




Други водни гъби




Homoscleromorpha




Placozoa



Eumetazoa





Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Voigt, O и др. Placozoa — no longer a phylum of one // Current Biology 14 (22). 2004. DOI:10.1016/j.cub.2004.10.036. с. R944–5. Архивиран от оригинала на 2008-12-16. Посетен на 2014-07-10.
  2. ↑ а б в Grzimek's Animal Life Encyclopedia, Edition 2 - Vol. 1 - Lower Metazoans and Lesser Deuterostomes. Thomson Gale, 2003. ISBN 0-7876-5777-8. с. 87-89.
  3. ↑ Harrison, F.W. и др. Microscopic Anatomy of Invertebrates, Vol.2: Placozoa, Porifera, Cnidaria and Ctenophora. Wiley-Liss, 1989. с. 13-27.
  4. ↑ Schierwater Lab - Placozoa research // Архивиран от оригинала на 2014-07-14. Посетен на 2014.07.11. (на английски)
  5. ↑ Miller, David и др. Animal Evolution: The Enigmatic Phylum Placozoa Revisited // Current Biology 15 (1). 2005. DOI:10.1016/j.cub.2005.36.29. с. R26-28. Архивиран от оригинала на 2014-07-14. Посетен на 2014-07-10.
  6. ↑ Sperling, Erik; Vinther, Jakob; Pisani, Davide; Peterson, Kevin (2008). A placozoan affinity for Dickinsonia and the evolution of Late Precambrian metazoan feeding Архив на оригинала от 2010-02-15 в Wayback Machine.
  7. ↑ Srivastava et al. и др. The Trichoplax genome and the nature of placozoans // Nature 454 (7207). 2008. DOI:10.1038/nature07191. с. 955–960.