Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Станцията от затворен тип е метростанция, чиито перони са обезопасени от пристигащите и заминаващи влакове с преграда между перона и релсовия път, чиито врати се отварят при качване и слизане от вагоните. Проектът е предназначен да предотврати злополуки като падания на пътници на релсите, както и да ограничи неразрешения достъп до подземните тунели.
Станцията от затворен тип („хоризонтален асансьор“) в Русия е специален тип колонна стена на метростанция без странични перони.
От двете страни на централната зала на такава станция има отвори, затворени от вратите на станциите, отделящи залата от тунелите, в които спират пристигащите влакове. Такива станции условно се наричат „хоризонтален асансьор“ поради приликата им с асансьори, в които плъзгащите се врати на кабината се отварят синхронно с етажните врати, разположени на съответния етаж. Първото предложение за използването на такъв тип врати е направено за метростанция „Чернишевска“ в Ленинград (днес Санкт-Петербург, Руска федерация), но подземна зала от тип „хоризонтален асансьор“ е изградена за първи път в света на станция „Парк Победи“ в същия град. Станцията, проектирана от А. К. Андреев, е открита през 1961 г. Подобни метростанции от типа „хоризонтален асансьор“ в СССР са изградени само в Ленинград.
Технологията тип „хоризонтален асансьор“ бива два вида:
Предимства:
Основният недостатък на тази система е нейната цена. Често инсталацията на подобна система струва няколко милиона щатски долара за всяка станция. Когато се използва за модернизиране на стари метростанции, тази система налага ограничения за типа подвижен състав, който може да се използва по линията, тъй като вратите на влаковете трябва да имат същото разположение като вратите на платформата. Това води до допълнителни разходи за модернизация и закупуване на подвижни състави. Тази система също така възпрепятства естествената вентилация и по този начин увеличава разходите за регулиране на температурата.
Вратите също могат да представляват рискове за сигурността. Основният риск е хората да бъдат заклещени между вратите на платформата и вагона на подвижния състав и да бъдат премазани, когато влакът тръгне. Подобни случаи са редки и могат да зависят от системата за контрол и управление на достъпа, както и от дизайна на вратите.
Тази система се състои от преграда под формата на ограда с врати, чиято височина обикновено е само половината от височината на системата с платформени плъзгащи врати. Преградата е разположена в края на платформите в метрото за предотвратяване на случайни падания на пътници на релсовия път. Подобно на системата с платформени плъзгащи врати, вратите на автоматичната портална платформа се отварят и затварят едновременно с вратите на влака.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Станция закрытого типа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |