Плейоне | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
D.Don, 1825 | ||||||||||||||||||
Плейоне в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (27 януари 2022) |
Плейоне (Pleione) е род многогодишни наземни и епифитни растения от семейство Орхидеи.
Те цъфтят с големи и атрактивни цветове, доста надхвърлящи средния размер на цъфтеж за такъв тип миниатюрни растения. За разлика от повечето орхидеи с псевдобулби, плейонето притежава едногодишни псевдобулби.
Представляват симподиални, земни орхидеи. Цветовете на плейонетата си приличат. Най-атрактивният елемент от формата на цвета е устната и често по нея се идентифицират различните им видове.
Различават се основно по броя на листата и формата и цвета на псевдобулбите. Пролетноцъфтящите видове (напр. P. formosana) имат само по 1 листо, докато есенноцъфтящите (като например P. praecox и P. scopulorum) имат по 2 листа. Малките псевдобулби са с яйцевидна до конусообразна форма и цветът им може да варира от зелен до червеникаво-кафяв.
Обвивката на новия растеж може да варира от зелен до червеникав. Понякога са издути (P. maculata). Листата понякога достигат и до 25 см дължина, израстват от върха на новата псевдобулба и имат остър връх. Цветоносът обикновено цъфти с 1 или 2 цвята и излиза от върха на новия растеж. Това става или веднага щом започне новият растеж през пролетта (P. formosana) или когато листата покафенеят през есента (P. praecox). Цветовете са с размер около 7.5 cm и варират в гамата на лилаво-розовото, макар че има и бели и жълти видове.
В природни условия се среща в Тайван, Китай и Непал, части от Тайланд, Мианмар, Лаос и Виетнам. Много популярни са като стайни растения в Англия, Западна Европа и Америка. Известни са множество хибриди. Имената им могат да се проверят в сайта на Кралската ботаническа градина, Лондон - Royal Botanic Garden Kew-London.
Тези растения са сравнително лесни са за отглеждане и методите за отглеждане на отделните видове си приличат. Отглеждат се в култивация - в оранжерии или в дворове, тъй като са терестрийни (средата за отглеждането им е пръст).
Родът за първи път е описан от Дейвид Дон през 1825 г. въз основа на представители на Pleione praecox и Pleione humilis, макар че и двата вида плейонета не са най-типичните представители на този род. Същите цветя дотогава са били определяни като Epidendrum на Смит. По-късно, плейонетата са класифицирани от Линдли към Celogine и през 1903 г. Ролф възкресява името Плейоне. Дон кръщава този род на океанидата Плейона, майката на Плеядите в древногръцката митология.
Броят на описваните видове и естествени хибриди варира в значителна степен при различните публикации.
http://www.pleione.info/ - The Pleione Website
https://wcsp.science.kew.org/namedetail.do?name_id=158995 Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. - World Cheklist of Selected Plant Fanilies