| Класификация на Кватернера | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Международна | Северозападна Европа | ||||
| Серия | Подсерия | Етаж | Надетаж | Етаж | хил. години |
| Холоцен | 0 < 11,5 | ||||
| Плейстоцен | Късен плейстоцен |
Тарантий | (без име) | Weichselien | 11,5 - 116 |
| Eemien | 116 - 128 | ||||
| Среден плейстоцен |
Йоний | Saalien | 128 - 238 | ||
| Oostermeer | 238 - 243 | ||||
| (без име) | 243 - 324 | ||||
| Belvedere | 324 - 338 | ||||
| (без име) | 338 - 386 | ||||
| Holsteinien | 386 - 418 | ||||
| Elsterien | 418 - 465 | ||||
| Cromerien | - | 465 - 850 | |||
| Ранен плейстоцен |
Калабрий | ||||
| Бавелий | - | 850 - 1070 | |||
| Менапий | - | ||||
| Валий | - | ||||
| Ебуроний | - | ||||
| Геласий | Тиглий | - | 1800 - 2400 | ||
| Претиглий | - | 2400 - 2588 | |||
Плеистоцен (на английски: Pleistocene, от гръцки πλεῖστος — най, над и καινός — нов, съвременен) е геоложка епоха, започнала преди 2,58 млн. години и завършила преди 11,5 хил. години. Автор на термина е шотландският учен Чарлз Лайъл в книгата си „Основи на геологията“ (1830).
За плеистоцена са характерни няколкото ледникови периода. Разделя се на ранен, среден и късен плеистоцен. Той е третата епоха на периода неоген и 6-ата епоха на ерата на ценозоя. Предшества се от плиоцен, а е последван от холоцен. Също така съвпада с края на палеолита в археологията.
Характерни за плеистоценската ледена тундра са растения като: Тревиста върба (на латински: Salix herbacea), Бреза - джудже (на латински: Betula nаnа), Планинско омайниче (на латински: Dryas octopetala), Артемизия (растение) (на латински: Arthemisia), треви, мъхове и лишеи. В райони на юг от на субарктичната зона горите се увеличават, като съвременната тайга. Броят на видовете е в противоречие със съвременната висока растителност, което предполага прегрупиране на растителните асоциации по време на периоди на изменение на климата.
Тежките климатични промени по време на ледниковите периоди оказват сериозно въздействие върху фауната и флората. С всяко настъпване на леда, големи площи на континентите стават напълно необитаеми, а растения и животни, отстъпват на юг пред настъпващите ледници, изложени на огромен стрес в резултат на драстичните климатични промени, намаляване на жизненото пространство, и по-трудното намиране на храна. Масовото измиране на едри бозайници (мегафауна), коeто включва мамути, мастодонти, саблезъби котки, глиптодони (огромни броненосци), земни ленивци, ирландски лосове, пещерни мечки, и късомуцунести мечки, започва в края на плеистоцена и продължава в холоцена. Неандерталците също изчезват през този период. В края на последния ледников период, студенокръвни животни, по-малки бозайници, като дървесни мишки, мигриращи птици, и по-бързи животни като белоопашат елен заменят мегафауната и мигрират на север. Измиранията са особено тежки в Северна Америка, където изчезват конете и камилите.
www.museumruse.com Архив на оригинала от 2010-11-25 в Wayback Machine.