Подводна маска

Подводната маска (или водолазна маска) е елемент от екипировката на водолаза. Тя му позволява да вижда ясно под водата, като осигурява въздушно пространство пред очите му.

Съществуват различни модели водолазни маски.^[1] Полулицевите маски (наричани обикновено „маски“) закриват очите и носа и са най-разпространените във водолазната практика, особено за спортни и развлекателни цели. Състоят се от маншет, стъкло (или стъкла) и еластична лента за прикрепване за главата. Маншетът се изработва от неопрен или силикон. Силиконовите маски са по-скъпи, но са много по-дълготрайни (4 – 5 пъти) от неопреновите; маншетът е по-мек и по-плътно прилепва към лицето, за което допринася и V-образната му форма.^[2]

При непосредствен контакт на очите с водата образът не е фокусиран и предметите се виждат неясни и размазани. На по-голяма дълбочина водното налягане оказва неблагоприятен ефект върху очите. Въздухът в маската възстановява нормалното фокусиране на образа, но поради рефракцията предметите се виждат с около 1/4 по-близо и по-големи, отколкото са в действителност.

Стъклото на маската е темперирано, за да се избегне нараняване при евентуално счупване. Лентата за пристягане към главата е неопренова или силиконова и се прикрепва към маската с механизъм за бързо и лесно отпускане и затягане. Стремежът при проектирането и изработването на маската е тя да отговаря на следните изисквания:^[3]

• да осигурява плътно прилепване към лицето (добра херметичност);
• да не предизвиква неудобство, болки, претриване;
• да се достига носът лесно, за да се извършва процедурата по изравняване на налягането в средното ухо;
• да се осигурява възможно най-голям ъгъл на видимост;
• да има възможно най-малък вътрешен обем.

Източници

1. filterdigest.com
2. От Wishbone
3. „Основи на водолазното дело“ Архив на оригинала от 2019-03-27 в Wayback Machine. от Илия Кръстев и Петър Ганчев, 2005 г