Полески държавен радиационно-екологичен резерват
| Полески държавен радиационно-екологичен резерват Государственное природоохранное научно-исследовательское учреждение «Полесский государственный радиационно-экологический заповедник» | |
.png) Карта на резервата. | |
  Местоположение в Беларус | |
| Местоположение |  Беларус |
|---|---|
| Площ | 2162 km2 |
| Създаден | 18 юли 1988 г. |
| Уебсайт | zapovednik.by |
| Полески държавен радиационно-екологичен резерват в Общомедия | |
Полеският държавен радиационно-екологичен резерват (на беларуски: Палескі дзяржаўны радыяцыйна-экалагічны запаведнік; на руски: Полесский государственный радиационно-экологический заповедник) е радиационно-екологичен резерват в региона Полесия в Беларус, опасващ територията на страната, която е най-засегната от радиоактивно замърсяване след Чернобилската авария.
Резерватът е свързан с Чернобилската забранена зона в Украйна. Службата за мониторинг на околната среда и противодействие Беллесрад надзирава отглеждането на храна и лесовъдството в областта.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Две години след Чернобилската авария беларуската част на забранената зона е разширена към по-силно замърсените райони. Тогава в Беларус е създаден затворен за обществеността резерват с обща площ от 1313 km2. Официално резерватът е основан на 18 юли 1988 г.[2] Преди инцидента на тази територия живеят над 22 000 души в 96 населени места. След аварията населението започва да се евакуира. През 1993 г. обхватът на резервата е увеличен с 849 km2, с което той става най-голямата защитена местност в Беларус и една от най-големите в Европа.
География
[редактиране | редактиране на кода]Териториите, намиращи са на юг от Гомелска област и граничещи с украинската забранена зона, включват части от районите Брахински, Хойникски и Наровлянски. Резерватът се пресича от река Припят. Южната му част се пресича от железопътната линия Чернихив – Овруч, която преминава през селата Капоранка, Колибан и Посудово. На северозапад от резервата е разположен националният парк Припятски.
Селища
[редактиране | редактиране на кода]Следният списък показва изоставените села на територията на резервата.
| Селище | Население (1959) |
Район |
|---|---|---|
| Оревичи | 923
|
Хойникски |
| Бабчин | 839
|
Хойникски |
| Богуши | 599
|
Брахински |
| Буда | 267
|
Хойникски |
| Чемков | 138
|
Хойникски |
| Дьорновичи | 1016
|
Наровлянски |
| Горошков | 191
|
Хойникски |
| Колибан | 977
|
Брахински |
| Капоранка | 317
|
Брахински |
| Кожушки | 869
|
Хойникски |
| Ломачи | 177
|
Хойникски |
| Новокухновщина | 135
|
Хойникски |
| Нови Покровск | 176
|
Хойникски |
| Посудово | 642
|
Брахински |
| Пирки | 552
|
Брахински |
| Рудие | 245
|
Хойникски |
Флора и фауна
[редактиране | редактиране на кода]Флората включва 1251 регистрирани вида растения, което е повече от две трети от флората в страната. 18 от тях са включени в Червения списък на световнозастрашените видове.[3]
Резерватът е дом на много редки и застрашени животински видове, които живеят добре в него, благодарение на липсата на хора. Това включва мечки, коне на Пржевалски, зубри, скални и морски орли. Тук живее и най-голямата популация на европейски блатни костенурки. Според администрацията на резервата, той приютява 7 вида влечуги, 11 вида земноводни, 46 вида бозайници, 213 вида птици и 25 вида риби.[3] От тях, 70 са включени в Червения списък на световнозастрашените видове, както и в Червената книга на Беларус.
Дейности
[редактиране | редактиране на кода]Макар резерватът да е основан за целите на радиобиологията и екологията, той представлява особен интерес и за останалите биолози. Поради минималното човешко присъствие, е възможно да се наблюдава естественото развитие на дивата природа в Беларус.
Администрацията на резервата се намира в град Хойники. Основните му дейности включват:[2]
- Мерки за предотвратяване на разпространяването на радиоактивни вещества отвъд границите на резервата;
- Предотвратяване на горски пожари;
- Мониторинг на радиоактивността;
- Изследване на ядреното обеззаразяване на почвата;
- Предотвратяване на влизането на неоторизирани лица в резервата;
- Засаждане на дървета с цел предотвратяване на ерозията, която би могла да разпространява замърсени вещества.
В резерватът са заети около 700 души, от които 40 са с научна степен. Ежегодният му бюджет съставлява около 4 милиона щатски долара.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Деятельность Учреждения „Беллесозащита“ – БелЛесоЗащита // Архивиран от оригинала на 2019-01-29. Посетен на 2019-03-24.
- ↑ а б Заповедник / Main Page / About the Reserve, архив на оригинала от 22 юни 2014, https://web.archive.org/web/20140622032959/http://www.zapovednik.by/en/about/, посетен на 24 март 2019
- ↑ а б Крупнейший в Беларуси и единственный в мире Полесский государственный радиационно-экологический заповедник отмечает свое 15-летие, архив на оригинала от 26 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090226174714/http://www.gomel-region.by/ru/bottom_menu/news/society?ns_id=288, посетен на 26 февруари 2009
- ↑ Полесский государственный радиационно-экологический заповедник // Архивиран от оригинала на 2009-10-22. Посетен на 2019-03-24.