Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“

Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“
Останките от задната част на самолета.
Кратки данни
Дата2 август 1985 г.
МястоМеждународно летище „Далас/Форт Уърт“, Ървинг, Тексас, САЩ
ПричинаКатастрофира при заход поради „срязване“ от вятъра, предизвикан от микроразрив
Самолет тип„Локхийд L-1011-385-1 ТриСтар“
Авиокомпания„Делта Еър Лайнс“
Кодово имеN726DA
МаршрутФорт Лодърдейл – Далас – Лос Анджелис
Пътници152
Екипаж11
Загинали137 (заедно с 1 на земята)
Оцелели27
Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“ в Общомедия

Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“ е редовен полет от международното летище „Форт Лодърдейл – Холивуд“, Форт Лодърдейл, Флорида, до международното летище „Лос Анджелис“, Лос Анджелис, с междинно кацане на международно летище „Далас/Форт Уърт“, Ървинг, Тексас, САЩ. На 2 август 1985 г. самолетът „Локхийд L-1011 ТриСтар“, който изпълнява полета, попада на микроизбухване, докато се приближава за кацане в Ървинг. Машината се удря в земята на около 1,6 км от пистата, удря кола близо до летището, сблъсква се с два резервоара за вода и се разпада. От 163 пътници на борда 137 души умират, а други 25 са ранени при катастрофата.[Б 1]

Националният съвет за безопасност на транспорта определя, че катастрофата е резултат от решението на екипажа да лети през гръмотевична буря, липсата на процедури или обучение за предотвратяване или избягване на микроизбухвания и липсата на информация за опасността относно „срязването“ на вятъра.[7][8][9] Прогнозите за микроизбухвания се подобряват през следващите години, като полет 1016 на „Ю Ес Еър“ е единствената последваща катастрофа, причинена от микроизбухвания на търговски самолет с фиксирано крило в Съединените американски щати към 2024 г.[10]

Катастрофата довежда до най-дългия авиационен процес в американската история.[11][12] Съдът установява, че както правителственият персонал, така и екипажът на полета проявяват небрежност, но „Делта“ носи отговорност, защото небрежността на нейните пилоти е непосредствената причина за инцидента.[11][12] Десет години след катастрофата оцелели и членове на семействата на жертвите се събират във Флорида, за да отбележат десетата годишнина от инцидента.[13] През 2010 г., 25 години след инцидента, е поставен мемориал на международното летище „Далас/Форт Уърт“ в Грейпвайн.[14]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Катастрофата на полет 191 в крайна сметка убива 137 души, включително 136 души на борда на самолета (3 члена на екипажа, 5 члена на кабинния екипаж и 128 пътници) и 1 човек на земята.[1][2][3] Тази обща бройка включва двама пътници, които първоначално оцеляват при катастрофата, но по-късно умират в резултат на нараняванията си.[4] На 4 октомври 1985 г. обгорен пътник, който също претърпява ампутации на двата си крака, умира повече от два месеца след катастрофата и става 137-ият и последен смъртен случай от катастрофата.[1][3] Въпреки че медийните съобщения отразяват общо 137 смъртни случая в резултат на катастрофата,[1] окончателният доклад на НСТБ идентифицира само 135 „фатални“ наранявания. В окончателния си доклад НСТБ обяснява, че федералните разпоредби определят „фатално нараняване“ като нараняване, което води до смърт в рамките на 30 дни след инцидент.[5][6] По този начин от НСТБ се изисква по наредба да докладва последните двама пътници, които умират от нараняванията си, като „оцелели“, тъй като те не умират до повече от 30 дни след инцидента.[5]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Delta Crash Toll Hits 137 // articles.sun-sentinel.com, 1985-10-04. Архивиран от оригинала на 2018-07-12. Посетен на 2024-10-31. (на английски)
  2. ↑ Smith, Mike. Defeating the downburst: 20 years since last U.S. commercial jet accident from wind shear // washingtonpost.com, 2014-07-02. Посетен на 2024-10-31. (на английски)
  3. ↑ а б SMOTHERS, RONALD. Delta Puzzled by Recent Scars on Its Record // nytimes.com, 1988-09-01. Архивиран от оригинала на 2009-07-11. Посетен на 2024-10-31. (на английски)
  4. ↑ TORBENSON, ERIC. 1985 Delta 191 disaster at D/FW Airport gave rise to broad safety overhaul // Transportation. dallasnews.com, 2010-08-02. Архивиран от оригинала на 2013-06-13. Посетен на 2024-10-31. (на английски)
  5. ↑ а б NTSB 1986, с. 6.
  6. ↑ Code of Federal Regulations // ecfr.gov. Посетен на 2024-10-31. (на английски)
  7. ↑ NTSB 1986, с. 1.
  8. ↑ Associated Press. Air Crew Blamed for 137-Death Crash in Storm // latimes.com, 1986-07-16. Посетен на 2024-10-31. (на английски)
  9. ↑ Making the Skies Safe from Windshear // nasa.gov, 1992-06. Архивиран от оригинала на 2019-12-09. Посетен на 2024-10-31. (на английски)
  10. ↑ Brockes, Emma. ‘So these are the people I’ll die with’: one nervous flyer on the terrifying rise in turbulence // theguardian.com, 2023-12-16. Посетен на 2024-10-31. (на английски)
  11. ↑ а б In Re Air Crash at Dallas/Fort Worth Airport, 720 F. Supp. 1258 (N.D. Tex. 1989) // law.justia.com, 1989-09-01. Посетен на 2024-10-31. (на английски)
  12. ↑ а б IN RE AIR CRASH AT DALLAS/FORT WORTH AIRPORT // casetext.com. Посетен на 2024-10-31. (на английски)
  13. ↑ Hanna, Bill. 1985 Delta crash survivor: ‘A horrific God-ending-like hell sound’ // star-telegram.com, 2017-08-03. Посетен на 2024-10-31. (на английски)
  14. ↑ YOUNG, MICHAEL E. D/FW Airport to dedicate marker to 1985 crash of Delta Flight 191 // dallasnews.com, 2010-07-30. Архивиран от оригинала на 2012-05-31. Посетен на 2024-10-31. (на английски)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Delta Air Lines Flight 191 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​