Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“ | |
Самолетът, който участва в катастрофата, сниман три дни преди инцидента. | |
Кратки данни | |
---|---|
Дата | 14 август 2005 г. |
Място | Граматико, Гърция |
Причина | Изчерпване на горивото и катастрофа след загуба на налягане и неработоспособност на екипажа поради хипоксия |
Самолет тип | „Боинг 737-31S“ |
Авиокомпания | „Хелиос Еъруейс“ |
Кодово име | 5B-DBY |
Маршрут | Ларнака – Атина – Прага |
Пътници | 115 |
Екипаж | 6 |
Загинали | 121 |
Оцелели | 0 |
Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“ в Общомедия |
Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“ е редовен пътнически полет от Ларнака, Кипър до Прага, Чехия с междинно кацане в Атина, Гърция. Малко след излитането на 14 август 2005 г. контролът на въздушното движение губи контакт със самолета, който изпълнява полета, наречен „Олимпия“. В крайна сметка машината се разбива близо до Граматико, Гърция и убива всички 121 пътници и екипаж на борда. Това е най-смъртоносният авиационен инцидент в историята на Гърция.[1][2]
Разследване на катастрофата от Съвета за разследване на въздушни произшествия и авиационна безопасност заключава, че екипажът пропуска да настрои системата за херметизиране на автоматична по време на проверките при излитане,[3] а по този начин самолетът не е под налягане по време на полета.[4] Въпреки предупрежденията в пилотската кабина от различни индикатори, включително и клаксон за налягането в нея, екипажът не обръща сериозно внимание на случващото се.[5] Когато екипажът се свързва с оперативния център да докладва за вече установените проблеми, капитанът не дава достатъчно ясни данни за ситуацията, защото вече изпитва началото на първоначалните симптоми на хипоксия.[6] Малко след това почти всички хора на борда страдат от генерализирана хипоксия, което довежда до „полет призрак“.[7]
В 11:05 ч. два изтребителя „Еф-16“ от 111-о бойно крило на гръцките военновъздушни сили са издигнати от авиобазата в Неа Анхиалос, за да установят визуален контакт с машината.[8] Те прехващат пътническия самолет в 11:24 ч. и забелязват, че първият офицер е свлечен неподвижно на контролния панел, а мястото на капитана е празно.[9] Пилотите на изтребителите също така съобщават, че в пътническата кабина висят кислородни маски.[10] В 11:49 ч. стюардът Андреас Продрому влиза в пилотската кабина и сяда на капитанската седалка; той остава в съзнание с помощта на преносимо захранване с кислород.[11][12] Той вижда изтребителите и се опитва да контролира самолета, но горивото вече е изчерпано, но все пак успява да наклони самолета далеч от Атина и малко преди 12:04 ч. машината се разбива в хълмовете в околностите на село Граматико.[13]
Небрежността на екипажа провокира серия от съдебни дела срещу „Хелиос Еъруейс“ и „Боинг“,[14][15] като авиокомпанията е затворена от правителството на Кипър през следващата година.[16] В началото на 2008 г. прокурор в Атина обвинява шестима бивши служители в непредумишлено убийство за инцидента; заподозрените са трима кипърци, двама британци и един българин.[17] Първоначално всички са оправдани от съда,[18] но главният прокурор на Кипър подава жалба и Върховният съд отменя оправдателната присъда и насрочва нов процес,[19] на който всички са признати за виновни.[20][21] Въпреки това през 2013 г. някои от обвиняемите изкупват вината си срещу парична сума,[15] докато българинът Янко Стоименов е освободен от затвора след намеса на българското правителство и превеждане на сумата от 80 хиляди евро от страна на партия ГЕРБ към гръцкия съд.[22][23]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Helios Airways Flight 522 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |