Полски клен
- Вижте пояснителната страница за други значения на Клен.
| Полски клен | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Полски клен в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Полският клен[2][3] (Acer campestre), или само клен,[4] е вид дърво от семейство Сапиндови (Sapindaceae).
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Достига на височина 15 – 25 m и дебелина на стъблото 1 m. Короната е почти кълбовидна.[5] Кората е сиво-кафява, надлъжно мрежовидно напукана.[5] Младите клонки са с ясно видими лещанки, по-старите са покрити с коркови ребра. Листата са с 5 целокрайни затъпени дяла.[5] Цъфти април – май след разлистване; цветовете са жълто-зелени, с по пет чашеслистчета и пет венчелистчета, събрани в чадърести съцветия.[5] Плодовете са двойни крилатки с крилца, под 180° ъгъл; семената са плоски.[5]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Разпространен е в по-голямата част от Европа, Причерноморието и Кавказ на изток до Иран. В България е установен в цялата страна до 1600 м н.в.[6] Отглежда се и като декоративно дърво. Смята се, че от един декар може да се получи до 100 kg пчелен мед.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Кора -
Лист -
Цветове -
Плодове – крилатки
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Acer campestre (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Цавков, Евгени, Д. Димова. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. София, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. Архив на оригинала от 2009-07-25 в Wayback Machine.
- ↑ Петков, Валентин. Медоносните растения и пчелната паша в България. София, изд. „Захари Стоянов“, Унив. изд. „Св Климент Охридски“, 2006. с. 344.
- ↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. Посетен на 2022-10-20.
- ↑ а б в г д Чешмеджиев, Илия, Попова, Мария. Атлас на висшите растения. Пловдив, Академично издателство на Аграрния университет, 2010. ISBN 978-954-517-096-6. с. 28.
- ↑ Б. Асьов, А. Петрова, Д. Димитров, Р. Василев. Конспект на висшата флора на България (IV издание). Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 43, ISBN 978-954-9959-58-1.
