Последният воин

Последният воин
The Last Warrior
РежисьориКарол Рийд[1]
ПродуцентиДжери Адлър
В ролитеАнтъни Куин
Шели Уинтърс
Премиера1970 г.
Времетраене106 минути
СтранаСАЩ
Езиканглийски език
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Последният воин“ (с оригинално заглавие на английски: Flap, разпространен във Великобритания като The Last Warrior и в България като Последният воин) е американски уестърн филм от 1970 г., режисиран от Карол Рийд и с участието на Антъни Куин, Клод Акинс и Шели Уинтърс.[2] Действието се развива в съвременен индиански резерват и е базирано на романа „Никой не обича пиян индианец“ от Клер Хъфакър.[3]

Флайпинг Ийгъл живее в индиански резерват в югозападната част на Съединените щати. Той пие твърде много, което е един от многото източници на разногласия между Флап и любимата му Дороти Блубел. Той също така има постоянни проблеми със сержанта от полицията (лагерна охрана, предимно съставена от индианци). Рафърти, полицай в града, който е брутален и привидно фанатичен (макар и критикуван в края на историята от Флап, че е, както Флап го казва, само „наполовина индианец“ т.е. мелез.).

Флап се издържа, като прави доставки със стар пикап и помощ от приятелите си. Разпиляването на кутия с „индийски кукли“, предназначени за продажба като туристически сувенири, води до наказателен талон от Рафърти, водещ до представянето на адвоката на Флап, Ранената мечка г-н Смит. Вместо юридически книги кабинетът на Ранената мечка е пълен със смешни купчини пергаменти, за които в крайна сметка се оказва, че представляват много договорни обещания, дадени на племето от правителството. Такива договори информират съветника на Ранената мечка за Флап в последвалите инциденти.

Флап се намесва в активизъм, като първо пречи на строителен екип, който взривява и строи магистрала през индианска земя (по това време междущатската магистрала 25 се завършва през кварталите на местоположението) и случайно унищожава чисто новия челен товарач на екипажа, който Ранената мечка води, и както той вярва, че влакът ще стане законна индийска собственост, след като бъде „изоставен“ на тяхна територия.

Рафърти е жестоко бит от Флап след поредица от обиди и злоупотреби и последната капка, която прелива чашата е застрелването на куче, принадлежащо на беден, жалко самотен, стар индианец. Сега самотният индиански активист, чиито протести му печелят публичност и популярност, отново съобразно с договор, който в този случай предполага, че неоправдани полицейски действия срещу него са върнали града обратно в собственост на племето, Флап води поход в града да установят претенцията си, съобразно с този договор между племето и правителството. От прозореца на болницата Рафърти насочва пистолет и го убива.

Отзиви за филма

[редактиране | редактиране на кода]

Филмовата продукция предизвиква протести, като се има предвид, че оригиналното заглавие е „Никой не обича пиян индианец“, особено от местните индианци, когато продукцията е снимана на място във и близо до пуебло резервати.[4]

Приемането на филма е различно; от една страна, филмът е похвален за това, че осветлява тежкото положение на индианците в Америка, докато неудобната карикатура на Антъни Куин (включително няколко от характерните му танцови стъпки от „Зорба гъркът“) предизвиква критики, довеждайки до сравнения с предишните му етнически герои, напр. „Зорба Навахо“.[5] „Тази снимка направи шега с правата на индианците. Нямаме нищо против да се смеем на себе си, но тази снимка ни накара да изглеждаме като идиоти“.[6]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.imdb.com // Посетен на 23 юни 2016 г.
  2. ↑ Flap // ftvdb.bfi.org.uk. Архивиран от оригинала на 2007-11-29. Посетен на 13 август 2023.
  3. ↑ Evans, Peter William. Carol Reed. Манчестър, Manchester University Press, 2005. ISBN 978-0-7190-6367-1.
  4. ↑ Indian Power Felt Among Moviemakers // newspapers.com, 6 септември 1970. Посетен на 13 август 2023.
  5. ↑ Brathwaite, Michael J. The American Indian in the American Film, Thesis presented in partial fulfilment of the requirements for the degree of Master of Arts in American Studies in the University of Canterbury // 1981. Посетен на 13 август 2023.
  6. ↑ Hoyle, Jim. Democrat and Chronicle from Rochester, New York • Page 127 // newspapers.com, 25 април 1971. Посетен на 13 август 2023.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Flap (film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​