Пратибха Патил
| Пратибха Патил на маратхийски: प्रतिभा पाटील | |
 Официален портрет, 2007 г. | |
| Президент на Индия | |
| Мандат | 25 юли 2007 – 25 юли 2012 |
|---|---|
| Предшественик | Абдул Калам |
| Наследник | Пранаб Кумар Мукерджи |
| Лична информация | |
| Родена |
19 декември 1934 г.
|
| Религия | индуизъм |
| Родства | баща: Шри Нараян Рао |
| Съпруг | Девисингх Рамсингх Шекхават |
| Деца | син: Раджендра Сингх дъщеря: Джоти Ратхор |
| Полит. партия | |
| Резиденция | Конгрес Нагар 57, Амаравати |
| Образование | Бомбайски университет |
| Уебсайт | pratibhapatil.info |
| Пратибха Патил в Общомедия | |
Пратибха Девисингх Патил (марати: प्रतिभा देवीसिंह पाटील, Pratibhā Pāṭīl IAST, на английски: Pratibha Devisingh Patil, род. 19 декември 1934 г., Нагдаон, Бомбайско президентство, Британска Индия, Британска империя)[1] е индийски държавник и политик, 12-ият президент на Индия, първата жена на този пост в историята на страната. Избрана е за президент на 19 юли 2007 г. от избирателна колегия, състояща се от членове на федералния парламент и събранията на щатите; встъпва в длъжност на 25 юли 2007 г., заменяйки Абдул Калам. На 25 юли 2012 г. Пранаб Кумар Мукерджи я заменя в длъжността президент на Индия.
Член е на Индийския национален конгрес, била е губернатор на Раджастан от 2004 до 2007 г. и член на Лок Сабха от 1991 до 1996 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пратибха Патил е родена в семейство на маратхи.[2][3] Получава образованието си отначало в град R. R. Vidyalaya, а впоследствие получава магистърска степен по политически науки и икономика от Mooljee Jetha College в Джалгаон (тогава към университета Poona), а след това и бакалавърска степен по право от Държавния юридически колеж, Бомбай, афилиран с Университета на Бомбай (сега Мумбайски университет).[4]
Влиза в политиката през 1962 г., когато става депутат в Законодателното събрание на Махаращра от Индийския национален конгрес (ИНК).[5]
През 1967 – 1978 г. заема различни длъжности в правителството на щата.
След разцеплението на ИНК през 1978 г., последвало поражението на Индира Ганди на парламентарните избори през 1977 г., П. Патил, оставайки вярна на семейство Неру-Ганди, става лидер на опозицията в законодателното събрание на щата. След завръщането на Ганди на власт в страната през 1980 г. мнозина смятат П. Патил за най-вероятния кандидат за поста главен министър на Махаращра, но предпочитанието е дадено на протежето на Санджай Ганди А. Р. Антулай.
През 1985 – 1990 г. е депутат в Раджа Сабха (горната камара на федералния парламент) (през 1986 – 1988 г. е заместник-председател на Раджа Сабха); през 1991 – 1996 г. е член на Lok Sabha (долната камара) от област Амравати.[4]
През 1996 – 2004 г. практически не участва в политическия живот на страната.[6]
След победата на коалицията, водена от ИНК на общите избори през 2004 г., тя е назначена за губернатор на щата Раджастан (възниква уникална ситуация, когато всички най-високи политически постове в щата са заети от жени – главен министър е Васундхара Радже, а говорител на Законодателното събрание – Сумитра Сингх). Най-известното събитие по време на мандата на Патил е нейното отхвърляне на закон срещу „насилствената смяна на вярата“, приет от управляващата в щата индуистка националистическа партия Бхаратия джаната парти (BJP), но остро критикуван от редица християнски организации.
През юни 2007 г. ИНК предлага кандидатурата на П. Патил за поста 12-ти президент на страната, след като левите партии, подкрепящи коалиционното правителство, водено от Комунистическата партия, отхвърлят кандидатурата на вътрешния министър Шиврадж Патил (обвинен в „недостатъчно уважение към светските основи на Индия“). Номинацията на П. Патил е обоснована като „принос за подобряване на статута на индийските жени в годината на 60-ата годишнина от независимостта“. Десните партии, водени от BJP, атакуват П. Патил с остра критика, опитвайки се да съберат и оповестят възможно най-много компромати за П. Патил (за целта дори е създаден специален уебсайт „Know Pratibha Patil“). По-специално са повдигнати обвинения във финансови измами и натиск върху разследващите убийство, за което се твърди, че е извършено от брата на П. Патил.[7][8] Въпреки това, тъй като ИНК и неговите съюзници притежават солидно мнозинство в избирателната колегия, Патил печели убедителна победа, получавайки почти два пъти повече гласове от десния кандидат, вицепрезидента Байрон Сингх Шекхават, и става първата жена президент в история на страната.
Патил става известна с това, че е похарчила повече средства за пътувания в чужбина и повече на брой от тези на предишните президенти – 12 пътувания, обхващащи 22 страни.[9] Понякога е придружена от 11 члена на семейството ѝ, за нейните задгранични пътувания са похарчени общо 2,05 милиарда рупии.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Phadnis, Aditi. Pratibha pitchforked into presidential race // Business Times. 5 February 2013. Посетен на 6 August 2024.
- ↑ PTI. Bal Thackeray: The mascot of Marathi pride // Business Standard India. 17 November 2012. Посетен на 28 July 2022.
- ↑ Patel, Aakar. When will the Brahmin-Bania hegemony end? // Mint. 28 August 2009. Посетен на 7 September 2023.
- ↑ а б Profile: President of India // NIC / President's Secretariat. Архивиран от оригинала на 8 February 2012. Посетен на 26 June 2012.
- ↑ Ritu Singh. President Pratibha Patil: India's First Woman President. Rajpal & Sons, 2007. ISBN 978-81-7028-705-6. с. 52.
- ↑ Profile: Pratibha Patil // BBC, 21 July 2007. Посетен на 26 June 2012.
- ↑ Biswas, Soutik. India's muckraking presidential poll // BBC, 13 July 2007. Посетен на 3 July 2012.
- ↑ Congman's wife drags Pratibha name into allegations, NDA distances itself // The Indian Express. 22 June 2007. Архивиран от оригинала на 30 August 2008. Посетен на 10 January 2016.
- ↑ President Patil's foreign trips cost Rs 205 crore // The Indian Express, 26 March 2012. Посетен на 21 September 2013.
|
