Предлог

Предлогът е неизменяема част на речта, която стои пред съществителното, прилагателното, числителното или местоимението и изразява неговата синтактична зависимост в изречението.[1] Предлозите са несамостойни части на речта (такива са още съюзите, частиците и междуметията).[1]

Например изразът „информационната част в статията“ и изреченията „Статия във вестник „Литературен форум“, „На една маса до широките прозорци срещу летището седеше нашият радиотелеграфист.“[2]., „Преди да се завърне [ген. Игнатиев] в Петербург, той пак мина през Париж, и после посети Виена.“[3] съдържат предлозите през, в (във), на и срещу.

Когато при свързване на две думи едната пояснява другата, връзката се нарича подчинителна. Главната и зависимата дума могат да се свържат направо или чрез предлози. Предлозите показват отношенията на зависимост между думите в простото изречение.

Най-често употребяваните предлози в българския език: в (във), на, от, до, с (със), за, над, под, пред, след, зад, към, през, при, край, върху, срещу, между и други.[4] Например:

  • Николай предаде домашната си работа на учителя.
  • Той не се обади на Калин, защото беше зает.
  • Вървяхме през парка.
  • Бяхме в училищния двор да играем футбол.
  • Аз съм в училище от един и половина до седем и петнадесет.
  • Днес ще ходя до магазинчето.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Значения на думата в РБЕ, ИБЕ, БАН
  2. ↑ Г. Белев, КВА, 25
  3. ↑ НБ, 1877, бр. …, 277.
  4. ↑ Младенов, Стефан. Граматика на българския език. София, Книгоиздателство „Казанлъшка долина“, 1939. с. 316.
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Изменяеми
Неизменяеми