Предприятие е термин за организация с променливо значение, главно според обхвата и сферата на използване. Често неправилно е заместван от термини като компания, дружество и фирма.
Думата произлиза от „предприемам“ като отглаголно съществително, означаващо 1. процеса „предприемане“, 2. резултата „предприемана дейност, начинание“ и 3. (обикновено разбирано) организационната форма за осъществяване на начинанието. Успореден производен термин е думата „предприемач“, означаваща човека, който предприема и осъществява начинанието.
В правото дефинициите на термина варират според нуждите на конкретната сфера на използване. Преобладават дефиниции, свързани с данъчното облагане и произтичащите правила за водене на счетоводство, както и с финансовото подпомагане на бизнеса. Легалните дефиниции в българското право са изложени по-долу.
В икономиката значението на термина също е променливо.
Основната цел на стопанските предприятия е производството на стоки и/или извършването на услуги и предлагането им на потребителите[1]. Различават се:
Вътрешната структура на по-големите производствени предприятия (фабрики, заводи) включва по-малки единици като цехове, работилници и др. Териториално обособени (например в отдалечен квартал или друго селище), такива подразделения може да се считат за подчинени предприятия. Нерядко предприятия на общ собственик се обединяват (като запазват относителна юридическа и оперативна самостоятелност) в по-едри предприятия – например комбинат, аграрно-промишлен комплекс, държавно стопанско обединение.
Повечето съвременни предприятия в пазарната икономика се организират като търговски дружества (за краткост наричани също компании), но могат да бъдат и във формата на други видове търговски субекти – кооперации, еднолични търговци и др. Оперативните ръководители на предприятията са подчинени на събранието на собствениците (съдружниците, съкооператорите), съответно на едноличния собственик на търговския субект. Някои търговски субекти (компании, кооперации, едноличници) нерядко са собственици на повече предприятия.
Могат да бъдат регистрирани и нетърговски предприятия (тоест без да имат за своя цел извличане на печалба), обикновено с едноличен публичен собственик (държава, община и др.) – главно в услугите, например предприятия за обществен транспорт, благоустрояване и пр. В голяма или непазарна икономика с висока степен на обобществяване на средствата за производство (както в социалистическите страни) част от предприятията (например електроцентрали) могат, макар и юридически обособени, да не са регистрирани като търговски субекти.
В законите са дадени различни дефиниции според правната материя, за която се отнасят:
Законът за счетоводството[6] определя 4 категории предприятия според балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и броя на заетите: микропредприятия; малки предприятия; средни предприятия; големи предприятия.
Категория | Активи | Приходи | Персонал |
---|---|---|---|
Микропредприятия | до 700 000 лв. | до 1 400 000 лв. | 10 |
Малки предприятия | до 8 000 000 лв. | до 16 000 000 лв. | 50 |
Средни предприятия | 8 – 38 000 000 лв. | 16 – 76 000 000 лв. | 250 |
Големи предприятия | над 38 000 000 лв. | над 76 000 000 лв. | 250 |