Претектален синдром
| Претекталнеи синдром | |
 | |
| Синоними | синдром на Парино |
|---|---|
| Специалност | неврология |
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-10 | G46.3 |
| МКБ-9 | 378.81 |
| База данни DiseasesDB | 32982 |
| Мед. рубрики MeSH | D015835 |
| Претектален синдром в Общомедия | |
Претекталният синдром, известен още като синдром на Парино (от англ. Parinaud’s syndrom), представлява невъзможност за вертикално движение на очите. Този синдром се причинява в резултат на повреда на мезенцефалона (средния мозък).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Анри Парино (Henri Parinaud, 1844 – 1905) описва за първи път претекталния синдром. Счита се за баща на френската офталмология.[1][2]
Признаци и симптоми
[редактиране | редактиране на кода]Из литературата се срещат разнообразни описания на претекталния синдром, повечето включват:
- супрануклеарна парализа на погледа нагоре. Хоризонталните движения не са нарушени
- ретракция на клепачите (Collier’s sign). Комбинацията от ретракция на клепачите с парализа на погледа нагоре се описва като "симптома на залязващото слънце" („setting sun sign“), който често се наблюдава от неврохирурзи при пациенти с худроцефалия с нефункциониращи шънтове
- нарушена конвергенция на очите
- смущения в акомодацията
- конвергентен ретракционен нистагъм
Причини
[редактиране | редактиране на кода]Синдромът на Парино е резултат на директно увреждане или компресия на дорзалната част на средния мозък. Нарушената моторна функция на очите е резултат по-конкретно на увреда на colliculi superiores и area pretectalis, които се намират в непосредствена близост до моторните ядра на очедвигателния нерв и парасимпатиковите ядра на Edinger-Westphal.
Етиология
[редактиране | редактиране на кода]- пространство заемащи процеси, които компресират тектума (напр. пинеални тумори). По-често срещано при млади пациенти
- повишено вътречерепно налягане – вторично чрез компресия върху тектума в резултат на дилатиран recesses suprapinealis, например при хидроцефалия
- исхемичен инсулт или кръвоизлив в горната част на мозъчния ствол. По-често при по-възрастни пациенти
- Множествена склероза. Най-честата засегната група са жени във второто или трето десетилетие
- има описани случаи и при токсоплазмоза
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Pearce, J. Parinaud’s syndrom // J Neurol Neurosurgery Psychiatry. 2005.
- ↑ Пароновия синдром, симтоми, лечение