Префектура претория | |
4-те преториански префектури съгласно Notitia Dignitatum, ок. 400 г. | |
История | |
---|---|
Префектура претория в Общомедия |
Преторианска префектура (на латински: praefectura praetorio или ἐπαρχότητα τῶν πραιτωρίων или ὑπαρχία τῶν πραιτωρίων) е най-голямата административно-териториална единица в Римската империя след провеждане на реформата при Тетрархията на Диоклециан[1].
При Константин Велики и началото на християнизацията на римските граждани преторианските префектури се делят на Диоцези с провинции.
Префектурите се задържат като форма на административно-териториално деление до времето на Ираклий, а арабско-ислямските завоевания в Ориента със светите земи принуждават Византия да премине на нова темна система. Някои елементи от старите префектури, като комитатите, се съхраняват до Х век и са реципирани в Първата българска държава. По-късно оформилото се Българското землище се поделя между преторианска префектура Ориент с център Филипопол и преторианска префектура Илирик с центрове Сирмиум, Солун, а сетне и Сердика.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roman diocese в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |