| Начини на учленение на съгласните звукове |
|---|
| Шумни |
| Преградни |
| Африкатни (преградно-проходни) |
| Проходни |
| Шипящи |
| Сонорни |
| Носови |
| Едноударни |
| Трептящи |
| Приблизителни |
| Плавни |
| Гласни |
| Полугласни |
| Странични |
|
Въздухопотоци |
| • Белодробни |
| • Изтласкващи |
| • Имплозивни |
| • Щракания |
|
Време за начало на озвучението |
| • Звучни |
| • Беззвучни |
| • Придихателни |
Приблизителните съгласни (апроксимантни) представляват съгласен звук, чието учленение се получава, когато езикът се приближава до неподвижен учленителен орган в устната кухина, но не достатъчно близко, за да създаде турбулентен въздухопоток или да го препятства изцяло. Поради тази особеност, приблизителните съгласни се числят между проходните съгласни (създаващи бурен въздухопоток) и гласните (които не създават турбулентност, а по-скоро леко завихряне). Към този разряд гласни звукове спадат страничните приблизителни съгласни като [l], нестраничните като [ɹ] и някои полугласни като [j] или [w]
При този подразряд съгласни, езикът напълно се допира до горното небце, като допирът се осъществява предимно със страничната част на езика, повдигайки я чак до зъбите.
Беззвучните приблизителни съгласни рядко биват различавани от беззвучните проходни. Понякога към нарочния знак в МФА се прибавя диакритическият знак за беззвучност (малко кръгче под или над символа).