Принц Айтел Фридрих (кораб, 1904)

„Принц Айтел Фридрих“
SS Prinz Eitel Friedrich;
USS DeKalb; Mount Clay
SS Prinz Eitel Friedrich в американско пристанище малко преди началото на Първата световна война.
ФлагГерманска империя Германска империя
Клас и типЛайнер/Спомагателен крайцер
ПроизводителAG Vulcan Stettin в Щетин, Германска империя.
Служба
Спуснат на вода18 юни 1904 г.
Влиза в строй13 октомври 1904 г.[1]
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1934 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ОрганизацияNorddeutscher Lloyd, ВМС на Германия
СобственикNorddeutscher Lloyd
ОператорNorddeutscher Lloyd, Кайзерлихе Марине
Бруто тонаж8797 t (БРТ)[2]
Водоизместимост16 000 t (пълна)
Дължина153,3 m
Ширина16,9 m
Газене7,1 m
Задвижване2 парни машини „Компаунд“;
4 парни котела
Мощност7000 к.с. (5,2 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост15 възела
(28 km/h)
Далечина на
плаване
10 000 мили на ход 12 възела
Екипаж402 души[3]
Пътниковместимост158 души 1-ва класа;
156 души 2-ра класа;
48 души 3-та класа
Кръстен в честна принц Вилхелм Айтел Фридрих Кристиан Карл
Въоръжение
Артилерия4x1 105 mm;
6x1 88 mm;
4x1 37 mm[4]
Торпедно
въоръжение

2x1 500 mm ТА
„Принц Айтел Фридрих“ в Общомедия

Принц Айтел Фридрих (на немски: SS Prinz Eitel Friedrich) е германски океански пътнически лайнер. В годините на Първата световна война е използван като спомагателен крайцер. Потопява 11 съда на противника с общ тонаж 33 423 брт. Кръстен е в чест на пруския принц Вилхелм Айтел Фридрих Кристиан Карл. През 1915 г. е интерниран в САЩ, през април 1917 г. е преоборудван във войскови транспорт и преименуван на USS DeKalb. След войната се връща към гражданска служба с името Mount Clay. Предаден за скрап през 1934 г.

Начало на кариерата

[редактиране | редактиране на кода]

Океанският лайнер Prinz Eitel Friedrich е построен в щетинската корабостроителница AG Vulcan Stettin по поръчка на компанията Norddeutscher Lloyd през 1904 г. Първите 10 години служба на лайнера преминават в Далечния Изток. Началото на Първата световна война заварва лайнера в Шанхай. Скоро е получена заповед той да се насочи към немската колония Циндао за преоборудване в спомагателен крайцер[5].

Спомагателен крайцер

[редактиране | редактиране на кода]

Пристигналият в Циндао съд спешно е преоборудван в спомагателен крайцер, поставяйки на него въоръжението, свалено от старите канонерските лодки Luchs и Tiger. Част от екипажите на канонерките също преминава на спомагателния крайцер, а за командир на кораба е назначен бившия командир на SMS Luchs корветен-капитан Макс Тирихенс.

На 5 август 1914 г. крайцерът напуска Циндао, с курс за събиране с германската източноазиатска крайцерска ескадра на граф фон Шпее. На 12 август крайцерът се присъединява към ескадрата до остров Паган.

На следващия ден, 13 август, Prinz Eitel Friedrich получава заповед за пристъпи към самостоятелен поход. Рейдерът поема курс на юг, към бреговете на Австралия[5].

За седем месеца рейдерство в Тихия океан и Южния Атлантик кораба потопява 11 съда на противника (преимуществено ветроходни) с общ тонаж 33 423 брт.

На 11 март 1915 г. рейдера, с повреда в машината и изпитващ остра липса на въглища и припаси, пристига в неутралното американско пристанище Нюпорт Нюз, където е интерниран от властите на САЩ[6].

Потопени и пленеи съдове

[редактиране | редактиране на кода]
Дата Съд Тип Държава на флага Тонаж, брт Съдба
5.12.1914 Charcas товарен кораб  Великобритания 5067 потопен
11.12.1914 Jean ветроходен кораб  Франция 2207 оставен в качеството на въглищен кораб,
потопен на 31.12.1914
12.12.1914 Kidalton ветроход  Великобритания 1784 потопен
26.1.1915 Isabel Browne ветроход  Русия 1315 потопен
27.1.1915 Pierre Lott ветроход  Франция 2196 потопен
27.1.1915 William P Frye ветроход  САЩ 3374 потопен
28.1.1915 Jacobsen ветроход  Франция 2195 потопен
12.2.1915 Invercoe ветроход  Великобритания 1421 потопен
18.2.1915 Mary Ada Short ветроход  Великобритания 3605 потопен
19.2.1915 Floride товарен  Франция 6629 потопен
20.2.1915 Willerby товарен  Великобритания 3630 потопен

Войскови транспорт DeKalb

[редактиране | редактиране на кода]

На 6 април 1917 г. САЩ влизат в Първата световна война на страната на Антантата. Интернираният Prinz Eitel Friedrich, намиращ се под опеката на митническата служба на САЩ, е предаден от нея на американските ВМС. Параходът е преоборудван във войскови транспорт, с името USS DeKalb в чест на Йохан Калб – генералът от времето на Войната за независимост. На 2 май 1917 г. кораба е включен в състава на флота. Първият командир на транспорта е командир Джерарди (на английски: W. R. Gherardi).

На 14 юни 1917 г. USS DeKalb излиза в морето в състав на конвой, превозващ към Франция първите подразделения от Американските експедиционни сили. През следващите 18 месеца транспорта прави 11 такива рейса, доставяйки 11 334 военнослужещи.

След края на войната транспорта за осем рейса връща обратно в САЩ 20 332 военнослужещи.

  1. Paul Schmalenbach. German raiders. A history of auxiliary cruisers of the German navy 1895 – 1945. с. 46.
  2. Paul Schmalenbach. German raiders. A history of auxiliary cruisers of the German navy 1895 – 1945. с. 48.
  3. Paul Schmalenbach. German raiders. A history of auxiliary cruisers of the German navy 1895 – 1945. 24 с.
  4. Paul Schmalenbach. German raiders. A history of auxiliary cruisers of the German navy 1895 – 1945. с. 70.
  5. а б Paul G. Halpern. A naval history of World War I. с. 72.
  6. Paul G. Halpern. A naval history of World War I. 82 с.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SS Prinz Eitel Friedrich (1904) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​